Образователната система обхваща над 1,2 млн. oбучавани от предучилищното до висшето образование. Според оценки на ООН броят на децата в училищна възраст между 2015 и 2030 г. ще намалее с 10%, което се дължи на ниската раждаемост и миграцията.
Статистиката е посочена от обединението на няколко организации „Образование България 2030“. Според тях в момента над 40% от българските ученици в гимназиален етап няма базисни умения за четене и разбиране на текст, за осмисляне на различни видове информация, за взимане на логически решения в реални житейски ситуации (PISA 2012).
Данните посочени от организациите показват, че учениците с ниски резултати, с неразвити умения и с ниска мотивация идват предимно от по-бедни общности, от по-малки населени места, от непрофилирани и средните общообразователни училища. България е страната в Европейския съюз с най-голяма връзка между социално-икономическия статус на учениците и техните резултатите в училище.
Мнозинството от училищата в България по никакъв начин на успяват да осигурят достъп до качествено образование за учениците – не компенсират дефицитите на произхода и средата. Училището не е инструмент за социална мобилност в нашето общество – то просто преповтаря и затвърждава неравенствата.
Макар пазарът на труда днес да търси кадри и да е готов да наеме всеки подходящ млад човек на работа, в България над 25% от младите хора не работят, не се обучават и не учат във ВУЗ. Образованието, което получават в училище, не ги подготвя адекватно за успех в XXI век.
В заключение „Образование България 2030“ посочва, че в момента системата ни страда от липса на: ефективни механизми за управление на качеството, достатъчен брой и с високо качество преподаватели, учебни програми и съдържание, отговарящи на нуждите на икономиката и обществото на знанието в XXI век, гарантиран достъп на всяко дете и младеж до училище и предучилищна подготовка, разнообразни форми за подкрепа на развитието на деца с различни таланти и обучителни затруднения.
ИМА ЛИ ДОСТЪП ДО КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ?
Образователната система обхваща над 1,2 млн. oбучавани от предучилищното до висшето образование. Според оценки на ООН броят на децата в училищна възраст между 2015 и 2030 г. ще намалее с 10%, което се дължи на ниската раждаемост и миграцията.
Статистиката е посочена от обединението на няколко организации „Образование България 2030“. Според тях в момента над 40% от българските ученици в гимназиален етап няма базисни умения за четене и разбиране на текст, за осмисляне на различни видове информация, за взимане на логически решения в реални житейски ситуации (PISA 2012).
Данните посочени от организациите показват, че учениците с ниски резултати, с неразвити умения и с ниска мотивация идват предимно от по-бедни общности, от по-малки населени места, от непрофилирани и средните общообразователни училища. България е страната в Европейския съюз с най-голяма връзка между социално-икономическия статус на учениците и техните резултатите в училище.
Мнозинството от училищата в България по никакъв начин на успяват да осигурят достъп до качествено образование за учениците – не компенсират дефицитите на произхода и средата. Училището не е инструмент за социална мобилност в нашето общество – то просто преповтаря и затвърждава неравенствата.
Макар пазарът на труда днес да търси кадри и да е готов да наеме всеки подходящ млад човек на работа, в България над 25% от младите хора не работят, не се обучават и не учат във ВУЗ. Образованието, което получават в училище, не ги подготвя адекватно за успех в XXI век.
В заключение „Образование България 2030“ посочва, че в момента системата ни страда от липса на: ефективни механизми за управление на качеството, достатъчен брой и с високо качество преподаватели, учебни програми и съдържание, отговарящи на нуждите на икономиката и обществото на знанието в XXI век, гарантиран достъп на всяко дете и младеж до училище и предучилищна подготовка, разнообразни форми за подкрепа на развитието на деца с различни таланти и обучителни затруднения.