От снощи чакам да го публикуват.
Когато имате туберкулоза, не искайте, и не очаквайте да ви излъжат, че имате просто хрема, или простуда. Трябва да се гледа истината в очите. Именно това отличава сериозните хора, със сериозни намерения, готови да вземат сериозни решения, за да решат сериозен проблем.
Доцент Иво Христов в Шоуто на Слави (Slavi’s Show).
За мен беше малко неочаквано. А още по-удивителното беше, че Иво успя да бъде същия, без да се подхлъзне под формата на предаването, и да каже сериозните неща точно толкова достъпно, разбираемо, и в същото време безпощадно, колкото изисква честния подход на умен и знаещ човек.
Има нещо, което в това предаване (всъщност, другите не съм ги гледал от почти 20 години), ми направи впечатление: Слави спомена „пирамидата на Маслоу“. Спомена този алтруизъм, до който достигат единици от успелите и материално задоволени хора. Не коментирам – как са стигнали до битовото богатство. Коментирам прехода на количествените изменения в качествени, които настъпват само в единици като него.
Слави, доколкото знам, освен шоумен и чалгаджия, е един изстрадал човек, включително и в здравословния смисъл на думата. Това време за хората с поне малко акъл е време за преосмисляне, равносметка, и за правене на изводи. Вероятно той ги е направил. Вероятно в проекта му за референдум наистина има нещо искрено. И също така вероятно той наистина иска да остави следа, да направи добро, съвсем искрено го допускам. Въпреки, че много ще скочат, и ще ми кажат, че съм един наивник на средна възраст.
Тук обаче важно е друго: в България има богати, заможни хора (в битовия, не в същностния смисъл на думата), които са разбрали няколко прости неща, които от ден на ден стават все по-очевидни:
1. В условията на разкапана държава, и държавност, битовото богатство не ти осигурява нито качество на живота, нито сигурност, и безопасност за теб, и за твоето семейство.
2. В условията на оскотял бивш народ ти не можеш да имаш приятно и щастливо настояще. Не можеш да бъдеш щастлив в средата на нещастни хора, освен ако не си психопат, изрод, душевно счупен човек.
3. Децата ти за никакви милиони не могат да са щастливи в средата на деца на нещастни родители. Защото тези деца също ще са нещастни. А нашето „комунистическо“ щастливо детство беше почти безплатно, и беше за всички.
4. Не можеш да си направиш земен рай в апартамента, къщата, имението, защото като запалиш колата, преминеш през портата, или бариерата на охраняваната зона, и си в лайната на липсата на „услугата държава“.
5. Няма смисъл да си купиш хубава кола, когато липсата на „услугата държава“ е „осигурила“ скапани пътища, ненормални други шофьори, и липса на пейзажи, и пътна инфраструктура.
Хубавата кола някой ден се чупи, което те праща на среща отново с липсата на държава: скапани резервни части, некадърни, безотговорни, и неграмотни (въпреки скъпотията) майстори и сервизи, и в крайна сметка от хубавата и скъпа кола ти не получаваш нищо, освен скъп боклук, който не може да ти реши задачата с удобно придвижване от точка А до точка Б в условията на липсваща и разкапана държава.
6. Няма смисъл да си наемаш скъпа охрана, защото хората от тази охрана са лошо квалифицирани, демотивирани, и със своите сериозни битови проблеми, понеже и те плащат кредити, семействата и децата им живеят в лайната, и за тях ти никога няма да си нищо повече от обект за охрана, но само до определено ниво.
И даже за добросъвестните от тях (а откъде да се вземе тази съвест, при един обезверен и деморализиран народ?) ще те защитават, тебе и семейството, само до момента, когато пред тебе (и тях) се изправи глутница от черно-кафяви орки, 5-10-15 на брой, които вече вилнеят из България. Даже и орките да са въоръжени само с метални боксове, арматури, и тояги.
И си дотам. Изяли са те.
Всичко това прекрасно се осъзнава от много от битово-богатите хора в България. Не от всички, и даже не от мнозинството. Но от такива като Слави (може би), и още няколко, които познавам лично, съм сигурен.
И когато след няколко месеца дадем отговора на въпроса, който все повече ми задават: „а какво да се прави?„, и „как да го направим„, ще трябва да се опрем на всички. Включително и на такива. Може би. Не съм сигурен, но имам известни надежди за такива единици сред съвременните български чорбаджии.
Прочетете „Под игото“. Чорбаджи Марко. Прочетете го, за да разберете, какво имам предвид. И само ако сте го прочели, тогава коментирайте.
Иначе даже няма да ви отговоря. Не виждам смисъл.
Ей такива мисли.
_____
Автор: Пламен Пасков
_____
Още от Пламен Пасков в Евроком
