На 17 януари православната църква почита Антоновден. В народните вярвания денят е свързан с борбата срещу болестите. Антоний Велики е първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката. Правят се содени питки, които се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за болестта. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи, затова са и покровители на ковачите и железарите.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското „Антониус“, което означава „безценен“.
