Search Suggestions
      неделя, 11.05.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          ПРОФЕСИЯ ПРОСЯК – ДОХОДОНОСНА ИЛИ НЕ?

          Те могат да бъдат видени навсякъде около нас, в градовете, по булевардите, главните улици или пред входовете на домовете ни. Те са все повече – просяците и клошарите. Превръща ли се това в занаят или е неизбежен житейски изход в нечии живот? Именно затова решихме да ви ги покажем. Вероятно много от вас вече са се уморили от разказите за тези хора, но е факт че те са сред нас и са част от обществото ни. По средата на столичната търговска улица „Витошка“ се запознахме с него. Христо Иванов е от онези хора, които не се притесняват от това, което правят. Той проси вече две години. Пенсионер е по болест, получава от държавата пенсия в размер на 216.82 лв., но въпреки това не се отказва от най-голямата си страст – цигарите.
          Христо не смята себе си за просяк и споделя, че хората проявяват милосърдие към него най-често по време на празници. Той като по-голямата част от хората търси вината за собственото си положение в политиците и политическата ситуация в страната. Гневи се, когато го питаме защо, след като няма пари и е болен продължава да пуши.
          Другата категория хора, избрали улицата за свой дом, а небето за свой покрив са клошарите, които често подминаваме с отвращение. Виждаме ги най-често до кофите за боклук, където събират стари вехтории, кашони или остатъци от изхвърлена храна. Колко тъжно нали? По света, а и в България се изхвърлят тонове хранителни отпадъци, а хора като този безименен клошар търсят хляб в кофите. Той не пожела да каже нищо, дори не пожела да ни погледне, засрамен от това че се храни с парче непотребен и изхвърлен стар хляб, който за него вероятно е най-хубавото нещо, което може да намери. Една стара поговорка гласи: Никой не е по-голям от хляба.

          Те могат да бъдат видени навсякъде около нас, в градовете, по булевардите, главните улици или пред входовете на домовете ни. Те са все повече – просяците и клошарите. Превръща ли се това в занаят или е неизбежен житейски изход в нечии живот? Именно затова решихме да ви ги покажем. Вероятно много от вас вече са се уморили от разказите за тези хора, но е факт че те са сред нас и са част от обществото ни. По средата на столичната търговска улица „Витошка“ се запознахме с него. Христо Иванов е от онези хора, които не се притесняват от това, което правят. Той проси вече две години. Пенсионер е по болест, получава от държавата пенсия в размер на 216.82 лв., но въпреки това не се отказва от най-голямата си страст – цигарите.
          Христо не смята себе си за просяк и споделя, че хората проявяват милосърдие към него най-често по време на празници. Той като по-голямата част от хората търси вината за собственото си положение в политиците и политическата ситуация в страната. Гневи се, когато го питаме защо, след като няма пари и е болен продължава да пуши.
          Другата категория хора, избрали улицата за свой дом, а небето за свой покрив са клошарите, които често подминаваме с отвращение. Виждаме ги най-често до кофите за боклук, където събират стари вехтории, кашони или остатъци от изхвърлена храна. Колко тъжно нали? По света, а и в България се изхвърлят тонове хранителни отпадъци, а хора като този безименен клошар търсят хляб в кофите. Той не пожела да каже нищо, дори не пожела да ни погледне, засрамен от това че се храни с парче непотребен и изхвърлен стар хляб, който за него вероятно е най-хубавото нещо, което може да намери. Една стара поговорка гласи: Никой не е по-голям от хляба.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Точно преди „Евровизия“: Скандал между Естония и Италия

          Едно от най-противоречивите изпълнения в тазгодишния конкурс Евровизия 2025 е „Espresso Macchiato“ – песента, с която естонският рапър Томи Кеш ще представи Естония. Според...

          Историческа продажба: 850 млн. евро за шлем от Формула 1

          Каската, носена от легендарния пилот във Формула 1 Айртон Сена по време на сезон 1992, докато се състезаваше за отбора на Макларън, беше продадена...

          „Много ме боли“ – Николета Лозанова през сълзи за изгубеното дете

          „Като видях двете черти, не можех да повярвам… но изпитвах и страх – защото знам през какво сме минали“, споделя Николета през сълзи.

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions