ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Султанът заръчал на везира да извърши велика глупост и да се оправдае с още по-велика глупост. Везирът много мислил и накрая измислил. Издебнал султана, когато се разхождал из градините на „Топкапъ“ и взел да го прегръща и целува. Падишахът се изумил: Какво правиш, нещастнико? – Извинете, Ваше Величество, взех ви за султанката, рекъл везирът.
Преди около месец КРИБ написа гневно писмо, с което искаше оставката на вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Във вторник ръководството на КРИБ се видя с премиера Борисов и плочата вече беше обърната.
Индустриалците са доволни. Правителството е създало добра среда за бизнес. Иде бежанска вълна и кабинетът не трябва да се клати. Еврокомисията не е права да ни отделя от Румъния, щото това е дискриминация.
И така нататък. По конспекта. Помощ от приятел.
Правителството е подозирано в тежки бизнес зависимости и поради тази причина в спешен порядък започна да отменя вече сключени договори по обществени поръчки. В понеделник за близо милиард, в сряда – за още стотина милиона.
Като цяло хората са убедени, че едрият капитал и политиката са се сдушили и не смятат, че този съюз е за тяхно добро. Пример – горивата. Почти всички смятат, че държавата умишлено не си върши работата и е оставила търговците безконтролно да дерат българи с цени, които често и абсолютно са по-високи от тези в редица други страни, особено при дизела.
Същото и при повечето монополи – естествени или нарочно създадени с помощта на политическата власт.
Г-н Домусчиев може и да си мисли, че с публичните си акции помага на правителството и на стабилността. На дело хората си казват – тия ядат и пият заедно, нищо добро не ни чака.
В България може и да не изглежда точно така, но бизнесът по принцип е също част от гражданското общество. И в неговия интерес не е да се отърква катадневно о властта, а заедно с гражданите да натиска тази власт да си върши работата.
Ей Богу, тази власт има нужда от остен, за да вървят нещата.
Вместо това българските бизнесмени мрат да се снимат с премиера и да си показват един другиму кой е по-влиятелен. Така са свикнали и вярват, че това е пътят към успеха.
Кусурът на този модел е, че живеем в демокрация и чат-пат трябва да има избори. А прегръдката между властта и парите не носи гласове.
Нищо, че някои хора си мислят обратното.
Още от Георги Даскалов в Евроком.
