ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Общината в Разград е приготвила договор за концесия на стадиона. За 35 години. Концесионер, това е естествено, е четирикратният футболен шампион на България „Лудогорец“. И тъй като концесионен договор не може да се сключи, без да се плати концесионна такса, общината е заложила символична сума – 0,5 % от приходите от билети за всички мачове, които се играят на стадиона.
Ако на домакински мач на „Лудогорец“ в Разград ходят примерно по 2000 души при цена на един билет, да речем, 10 лева, това прави 20 000 лева приход на мач. Половин процент от тези пари е 100 лева.
Но собственикът Кирил Домусчиев не е доволен от предложените условия и заплаши, че ще премести отбора в Търговище. Той нарече концесионния договор „абсолютна глупост, примесена с тъп популизъм“, а в понеделник агитката на зелените отиде да протестира пред прозорците на кмета.
Не искам да коментирам речника на г-н Домусчиев. Той говори сам за себе си.
По-важни са фактическите обстоятелства.
Стадионът, добър или лош, е на практика даден на „Лудогорец“. Общината е инвестирала около 1 милион свои пари в него. Целият бюджет на общината е около 35 милиона, от които половината е субсидия от държавата. Значи от 17 милиона свои пари Разград е отделил 1 милион за частния клуб.
Отделно от общината държавата в лицето на две правителства – на Орешарски и на Бойко Борисов – даде 5 милиона за прочутата трибуна „Моци“. Която – ако се спазва древното правило да се изписват на видно място имената на ктиторите – трябваше да се казва трибуна „Орешарски-Борисов“.
Общо 6 милиона наши, общи пари, дадени за частна полза.
И сега на г-н Домусчиев му се свидят едни 2000 лева на година.
Той затова е богат, понеже обича да взема и не обича да дава.
За съжаление не само при него е така.
Като цяло българският бизнес е научен да взима.
А когато се научи и да дава… тогава предвиждам такъв живот, че само си викам дано.
Още от Георги Даскалов в Евроком
