Държавата наистина е затворена и ние като граждани трябва да правим всичко възможно да променим този модел. Доказано е, че депутатите работят с големите монополисти. Всичко зависи от нас, но преди избори да четем внимателно биографиите на кандидатите
Видеофайла с цялото интервю с Минчо Христов може да намерите ТУК
Студио Трансмедия: „Дебатът за държавата“ временно ще приключи. Разбира се той никога няма да бъде затворен, защото темата е огромна и съдбоносна за всички ни. Днес ще вземем последното мнение преди да направим една пауза за анализ на всичко казано до тук. Доцент Минчо Христов ще се опита да представлява българското гражданство в този дебат. Да припомним, започнахме го с прокурора Борислав Йотов. После през „Дебатът за държавата“ минаха Емил Люцканов, Асен Агов, Гроздан Караджов, Христо Иванов, Любомир Кючуков, Емилия Друмева. Приемате ли ролята да представлявате гражданите?
Минчо Христов: Малко е претенциозно да бъда представител на цялото гражданство.
С.Т.: Все пак, хубаво е да има и един глас от страна на гражданството.
М.Хр.: Аз говоря от мое лично име и като гражданин на тази страна.
С.Т.: Другите в крайна сметка бяха представители на юридическия корпус, ляво пространство, дясно пространство, повечето от тях политици в една или друга форма.
М Х.: Да, разбирам. Аз не съм.
С.Т.: Сега едно необременено мнение.
М.Хр.: Аз не съм политически ангажиран. Така че, мога да говоря като гражданин на България.
С.Т.: Държавният модел, започваме от него. Във всеки един от разговорите тръгвахме от там. Гражданството – какви усилия трябва да положи то, за да бъде наистина преформатирана държавата, така че гражданинът да има достъп до собствената си държава, защото сега достъпът е ограничено, държавата е затворена за гражданина.
М.Х.: Тук сте прав. Държавата наистина е затворена и ние като граждани, според мен, трябва да правим всичко възможно да променим този модел. Моделът е порочен. Давам ви конкретен пример. Знаете аз обичам да говоря винаги конкретно: конституцията.
С.Т.: Този, според някои перфектен документ. Той вярно, че за определени хора вероятно е перфектен, но за народа изглежда не е.
М. Х.: Да, за народа не е. За българската олигархия наистина е перфектен, защото позволява да се възпроизвежда една олигархична каста, която няма нищо общо с българския народ. Но, давам ви конкретни примери: депутатският имунитет. Аз навремето като депутат много пъти съм повдигал въпроса, внесох и закон за промяна на конституцията в тази насока. Защо е депутатския имунитет? Когато един депутат бъде хванат с куфарче с пари, примерно, как взима подкуп…
С.Т.: Имаме ли такива?
М.Х.: Първо нямаме. Второ, ако го хванат те не могат да го арестуват, защото парламентът трябва да даде съгласие. Това е някакъв безумен парадокс. Вземете друг проблем, също конституционен. Механизмът за отзоваване. Също съм го предлагал за промяна навремето. Когато един депутат не ходи на работа или приема престъпни закони, такива случаи има, той трябва да може да бъде отзован от своите избиратели. Мисля, че това е логичното и такива институти на отзоваване има в много развити европейски държави. Защо в България да не може да бъде така? Ако аз, например, не отида на лекции в университета, ами много ясно, че ще ме уволнят. Но, ако депутатът не ходи на парламентарни заседания, не посещава парламента, никой не може да му каже нищо и продължава да получава своята заплата. Това е някакъв безумен момент в българската конституция.
С.Т.: Да не говорим, когато бъде избран примерно от левия избирател, а той отива при десния или обратното, това вътрешно номадство, което също се практикува, при това следван от своята субсидия.
М. Х.: Тук за субсидията добре го казахте и ще ви кажа: аз съм яростен противник на субсидията на политическите партии и затова го казвам, и го казвам с чисто сърце, защото навремето още 2005-2006 година със Стела Банкова написахме писмо до тогавашния финансов министър, в което му казахме, че не сме получавали и не желаем да получаваме субсидии и това не ни попречи да си работим нормално. Но субсидията на българските политически партии е най-високата в света. Казвам ви го съвсем откровено и отговорно, защото съм проверил. По 14 000 лева на месец получават политическите партии за всеки един свой избран депутат! Как си ги делят и как ги харчат, това е друга тема, но можете да видите в интернет – има достатъчно статии, които показват нагледно, как се харчат в луксозните парижки вертепи и хотели, към 7-8 хиляди лева на вечер и т.н. , това е друга тема, но при условие, че българската държава е толкова бедна, няма пари за здравеопазване, за образование. Онзи ден, например, отхвърлиха предложението университетските преподаватели да взимат някаква що-годе нормална заплата. В момента асистентите в университета взимат по-малко от чистачките. Това е. Парламентът го отхвърли, но за сметка на това пък увеличи преди два седмици заплатите на депутатите с по 200 лева, защото сигурно са много ниски.
С.Т.: Много интересно с какви доводи това предложение за увеличение на заплатите на хората от висшето образование беше отхвърлено. Какво се казва в такива случаи?
М. Х.: Че няма пари. Но аз веднага задавам контра въпрос: а пари за субсидия защо да има? И то най-високата в света! Не в Европа, най- високата в света, аз проверих – в целия свят. Там където я има, защото в много страни изобщо няма такава субсидия. Но ето ви фактите.
С.Т.: Между другото това предложение за премахването на субсидиите съдържа и популистичен елемент и аз съм чувал много хора, които в определена обстановка развяват байрака на тази идея, след което обаче, като седнат на парламентарните банки, изведнъж гласуват по точно обратния начин.
М. Х.: Тука сте много прав. Затова изрично ви казах, че аз съм отстоявал тази позиция като депутат и не съм получил стотинка от тази субсидия и пак повтарям – това не ми е попречило да работя като депутат и да свърша доста полезни неща. Например, премахнахме наказателните лихви за предсрочно връщане на потребителски кредити навремето, забранихме такса електромер. Аз ще ви кажа, за вашите зрители също, енергоразпределителните дружества бяха намислили да взимат по 5 лева на месец такса за всеки електромер. Това извън сметката за ток. Значи представете си, има 4 000 000 електромера, по 5 лева, това са 20 000 000 лева на месец. По 12 месеца прави 240 000 000 лева на година. Вече осма или девета година е валидна тази забрана, значи умнежете 8 или 9 по 240 млн и ще видите каква сума съм спестил аз и разбира се още колеги, които подкрепиха това предложение, на българския народ, на българските граждани, на всички нас за тези последни години.
С.Т.: Ето това е реална политика, която хората чакат, а не приказки. Като сме в тази посока, да се отклоним още малко в чисто потребителски аспект. Защо правилото „сградна инсталация” не може да бъде съборено и Конституционния съд дори също го остави по един много пилатовски начин, след като това е очевадна несправедливост и монополистът „Топлофикация“ продължава да се саморазправя с българското население?
М.Х.: Точно така е. Навремето когато бях в парламента си спомням, няколко депутати включително и аз, предложихме да бъде забранена такса мощност и успяхме, само че няколко месеца след това топлофикациите прехвърлиха тази мощност в сградната инсталация. Това се получи на практика. Аз няколко пъти предложих пред тогавашния премиер Сергей Станишев, резултатът беше нулев, от страна на Станишев. Това е един грабеж. Аз водя предаване в „Евроком”, където пуснах един енергетик, който беше доказал с факти от самата „Топлофикация”, че сградна инсталация е завишена с 30 процента. Доказано е, говорим за десетки, може би стотици милиони за последните години. А когато този човек се записа в парламентарната комисия, за да изкаже своите аргументи – думата не му беше дадена от комисията, аз бях свидетел. Което значи, че депутатите играят с големите монополисти.
С.Т.: Говори се, че това е една от най-големите политически каси – „Топлофикация”.
М.Х.: Една от многото. Тук може да прибавите и банките, и застрахователите, и големите търговски вериги, които на месец горе-долу изнасят около милиард и над милиард лева от България. Енергоразпределителните дружества с тока, ако говорим за тока например, защото това също е болна тема за много хора.
С.Т.: То и с водата е така.
М.Х.: За тока, има три основни причини за скъпия ток. Ако тези причини бъдат решени, а те не е сложно да бъдат решени, токът може да падне с 50 процента и това не го казвам аз – Минчо Христов, а сериозни енергетици. Давам ви конкретните факти: двете американски централи „Марица-Изток” 1 и 3 и така наречените фотоволтаици, слънчеви централи най-вече, но има и вятърни. Само по тези две направления българските граждани плащат годишно, надплащат е по-точната дума, милиард и половина лева. ЕРП-тата (електроразпределителните предприятия) бяха хванати наскоро как са откраднали за няколко години 820 милиона. Доказано е, цифрите са в Комисията за водно и енергийно регулиране, Иван Иванов, който е шеф ги има. Ето ви трите причини за скъпия ток. Аз се чудя защо правителството не обръща внимание.
С.Т.: Тези неща са изчислени, тези неща са фактически ясни и в същото време никому това не прави впечатление.
М.Х.: Да, главно на Комисията за водно и енергийно регулиране.
С.Т.: На комисията и на този човек, който се представя като справедлив и добронамерен към хората, а в крайна сметка няма никакъв резултат.
М.Х.: Добър или лош, аз мисля че човекът трябва да защитава интересите на хората, които са го избрали. Иван Иванов беше депутат, бяхме колеги в енергийната комисия и когато се прие този криминален закон, един от многото криминални закони, за това българската държава да изкупува на безусловни цени, на 70 стотинки за киловат, слънчевата енергия. Тогава аз станах в парламента, има го в стенограмите, и казах „Колеги, това е престъпен закон, не го приемайте, защото това ще ощети и бръкне дълбоко в джоба на българските граждани”. Иван Иванов беше в пленарната зала и само четири чавека гласувахме против този престъпен закон. Мога да и ги кажа – аз, Стела Банкова и още двама души, мисля че независими депутати, това бяхме. Въпросът е: добре де, всички тези партии, с всички тези милионни субсидии, секретарки, коли, кабинети, защо са гласували против интересите на своите избиратели? И ето, отново се връщаме на първоначалната ни тема.
С.Т.: И ето го ключовият въпрос прикачен към този: защо избирателят продължава да търпи всичко това? Това е илюстрация за пълен феодализъм – това, което описвате, монополите и начинът, по който държавата е заключена за гражданите, и начинът, по който всичко това трябва да бъде изтърпявано. Единствено неясно остава защо гражданинът мълчи и търпи?
М.Х.: Това наистиа е сериозен въпрос, но аз съм склонен да разбера много граждани, които са доведени буквално до екзистенц минимума.
С.Т.: То от там нататък, както се казва, само оковите са им останали.
М.Х.: Тук сте прав. Аз мисля, че има едно натрупване и хората започват да разбират много неща от тези двадесет, двадесет и няколко години, в които бяха лъгани, манипулирани, разделяни на сини, червени, зелени и жълти, а всъщност цялата тази политическа каста или олигархия си е едно цяло. И това си личи по законите, които се приемат в парламента, там трябва да се обърне внимание. Иначе корупцията е много актуална тема. Мога да ви кажа, че има няколко елементарни начина за справяне, аз преподавам антикорупционни практики в университета.
С.Т.: Тогава е много важно да кажете не какво е, а какво би могло да бъде.
М.Х.: Решенията са простички и аз съм ги предлагал, включително и в парламента като законопроекти. Най-напред пълна ревизия на имуществото на всички политици, магистрати и висши държавни чиновници, които не са много.
С.Т.: Не е и никак трудно това да се направи, стига да има воля.
М.Х.: Това са около 1500 души. Да се провери какво реално имат, ама не в тази измислена Сметна палата, където подават декларации, кой подал и кой не.
С.Т.: И където се декларират по един стар „Опел” и една гарсониера в комплексите.
М.Х.: Понякога декларират и „Мерцедес” за 500 000 лева, но декларират че са го купили за 3 000 лева. Имаше и такива случаи, но въпросът е да се направи една обективна комисия, която да мине, да почука по домовете, да направи една проверка по банковите сметки. Аз се чудя каква е тази наглост.
С.Т.: Какъв формат трябва да е тази институция – комисия? Комисия, обаче към кое, тя трябва да бъде някаква извънредна и независима комисия. Защото няма как тя да бъде съставена от тези, които ще бъдат проверявани.
М.Х.: Първо, трабва да участват публични фигури, които са достатъчно уважавани от обществото.
С.Т.: Такава комисия не е предписана да съществува изобщо в институционалния ред.
М.Х.: Това много лесно може да се реши с даден закон. Но в тази комисия трябва да участват и прокуратура, и съд, и следствие, и МВР, да се направи наистина. Ама не като тази БОРКОР, която между другото е похарчила много повече, отколкото е имало полза от нея. Не, една опиративна комисия, каквато има в Румъния, например.
С.Т.: Това беше следващия въпрос. Румънският пример, според вас, реален ли е или е по-скоро бутафорен, защото ги имаше и двете мнения. Работи ли румънската система по-добре?
М.Х.: В момента има едно цяло правителство в затвора, като се почне с бивш премиер, вицепремиер, министри, депутати от различни политически сили, не само от една, които лежат ефективно. В България да се сещате за накой?
С.Т.: Няма.
М.Х.: Ето това е критерият. Но какво пречи да се направи тази пълна проверка. Навремето, когато го предложих, аз казах: „Започнете от Минчо Христов и карайте поред – Иван Костов, Сергей Станишев, Ахмед Доган, дайте ги да ги видим и тях.” Аз не се притеснявам да бъда проверен.
С.Т.: Фамилията Велчеви също не е безинтересна.
М.Х.: Разбира се, за Велчеви мога да ви говоря с часове, особено по далаверите с външния дълг и така нататък. Друга конкретна стъпка, която не е трудно да се направи – пълна ревизия на всички приватизационни и концесионни сделки. Вие казахте преди малко за „Софийска вода”. Ето, „Софийска вода” иска едно поредно увеличение от 21 процента, тези дни излезе в медиите. При условие, че „Софийска вода” доказано е една корупционна сделка, има официално решенеие на Комисията за борба с корупцията, аз съм внесъл десетки документи, които уличават тези планове. Само че вие ме питате за Румъния. В Румъния, например, арестуваха шефа на тяхната вода, не знам как се казва, който междудругото беше шеф и тук на „Софийска вода”.
С.Т.: На концесионера.
М.Х.: Точно така. Беше арестуван за корупция, затова че е дал милиони подкупи на техни депутати и министри. Вероятно ще го хвърлят и в затвора, което е една правилна позиция. Тук обаче нищо не се казва. „Софийска вода” купува водата за 2 стотинки, а я продава за близо 2 лева.
С.Т.: Умножено по сто?!
М.Х.: Да не говорим, че 2006 година трябваше да сведе загубите от 64 на 32 процента. Сега сме 2016 година, а загубите по официални данни са 54 процента.
С.Т.: Вие заставате ли зад всички тези цифри, които цитирате?
М.Х.: Заставам и ги казвам категорично, защото ги знам от официални източници. Аз съм ги внесъл в прокуратурата, в Комисията за борба с корупцията навремето, тези цифри се знаят. Лошото е, че се знаят и от българските политици.
С.Т.: Явно се знаят и от потърпевшите, които защо мълчат не се знае…
М.Х.: Мълчим може би защото още не сме се организирали както трябва.
С.Т.: Тогава да тръгнем по тази линия. Как смятате, че трябва да се организира обществото, говоря за активната част от населението, за да може нещо да се случи? Защото тези неща ще ги констатираме предаване след предаване и живота ще провължава да си тече по същия начин, което ние не искаме да става. Как смятате, че трябва да бъде преструктурирано цялото пространство – не само институционалното, но и гражданското постранство, за да се постигнат някакви ефекти, за да се случи нещо най-сетне?
М.Х.: Аз мисля, че от гражданите, от всички нас зависи. Вярно е, че в услуга на политиците са включени мощни медии, партийни централи, те излизат с една субсидия от близо 142 млн. лева за един мандат на парламента, срещу други малки партии, които излизат с жълти стотинки или въобще без пари. Въпреки всичко аз съм убеден, че като граждани ние можем да се организираме. Достатъчно е да се намерят читави хора.
С.Т.: Виждаме, че протестите, говоря за гражданските, а не браншовите, които в последно време все по-рядко се случват, впоследствие се превръщат в нова форма на статукво, за съжаление.
М.Х.: Така е, аз винаги съм казвал, че хората трябва да гласуват, да подкрепят политици, да гледат какво са направили политиците, а не какво им говорят. Защото и в момента излизат много хора, които са си мълчали в последните 15 – 20 години. Вземали са си едни добри доходи, слугували са на статуквото, някои от тях излизат с едни сравнително добри идеи и казват „Ето, ние сме за това.” Въпросът е защо сега, защо не преди година, преди две, преди пет. При условие, че това са разумни хора, на възраст, която говори, че не са били малолетни в последните години. Така че мисля, че това е основното – да гледаме винаги какво са направили хората, какво са вършили на практика, а не какво говорят.
С.Т.: Да, но притчата за „Дяволската стълба“ продължава да работи с пълна сила: всеки на първото стъпало е радикален мечтател и идеалист, а на последното се превръща в конформист.
М. Х.: Или е радикален, или се прави на мечтател. Има ги и такива много. Трудността е може би именно там, да отсеем зърното от плявата и тук е ролята на всички нас като граждани. Да се опитваме да отсяваме зърното от плявата и да търсим начини както за институционална така и за социална промяна, но самата промяна, съгласете се, няма как да бъде направена точно от тази олигархия, която управлява България през последните години. Целта на тази олигархия е да направи така, че да узакони и увековечи това статукво. Вземете задължителното гласуване например. Аз навремето бях предложил един много лесен начин да се увеличи активността. Да се плащат примерно по 20 лв., когато човек отиде да гласува. Вие се усмихвате, но по селата един дядо и една баба да вземат 40 лева за едно гласуване не е малко.
С.Т.: Изборите като поминък…
М.Х.: Държавата да ги плаща и веднага казвам от къде могат да се вземат: една малка част от партийната субсидия може да отиде директно до гражданите
С.Т.: Шест милиона гласоподаватели по 20 лева са 120 милиона.
М.Х.: Така. А партийната субсидия за тия четири години е 142 млн. Само че вместо да отидат 142 млн лева в партийните ръководства, които да се шляят по скъпите хотели, където само арабски шейхове спят за по 5-6 хиляди лева на вечер , само спането, аз мисля че е по-добре тези пари да отидат в бабата и дядото на село и до всички граждани.
С.Т.: Те ще отидат, само че ние искаме информиран избор, осмислен избор, а не просто избор. Какъв смисъл има човек да гласува, когато той не знае за кого и защо?
М.Х.: Абсолютно сте прав. Тук е ролята на медиите, на всички нас да информираме.
С.Т.: В България има граждани, но има и поданици. Има сериозна разлика между двете. А на избори поданиците определят битието на гражданите.
М.Х.: Може би сте прав, но аз ви давам решението. То е много простичко. Да се въведе машинното гласуване. Където човек трябва да може да чете, да прочете политическата партия или кандидата, за който гласува. Ако той е неграмотен няма да може да го прочете, няма да може и да гласува.
С.Т.: Те могат да му кажат кое копченце да натисне.
М.Х.: Ако е достатъчно грамотен ще гласува самостоятелно, но аз мисля че една голяма част от хората, които продават своите гласове не са и толкова грамотни. Така че въпросът може да бъде решен с начин на гласуване или ако щете със задължително преференциално гласуване, защо да го няма. Такова гласуване има, между другото, в Албания и там се справят добре. Защо тука не го въведат? И аз ще ви кажа защо.
Защото политическите партии ги е страх, че техните, това не са народни избраници, това са партийни избраници, ще бъдат изместени от хората и в листите ще се появят други, които хората уважават повече, отколкото водачите на листите. Ето това е притеснението на партиите.
С.Т.: Кои биха били първите, най-належащите, приоритетните стъпки към промяната от гледна точка на гражданския интерес?
М.Х.: Ще кажа една и тя според мен е най- важна.
С.Т.: Добре, от къде да тръгнем?
М.Х.: Хората да се взират много сериозно в своите избраници и в техните биографии. Какво са правили преди и оттам нататък да си извадят заключение какво ще правят след като бъдат избрани. Това е достатъчно. А оттам нататък, ако в парламента влезе една достатъчно голяма група от хора, не казвам десни или леви, говоря за почтени хора, тя може да промени законодателството, така че нещата да тръгнат.
С.Т.: Вие самият вярвате ли в промяната?
М.Х.: Вярвам.
Източник: http://www.transmedia.bg/1551
