ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Войната между ГЕРБ и ДСБ потвърждава това, в което българите са убедени. Властта в България е облага. Благина. Мнозина подценяват депутатката Цвета Караянчева, но тя има ценно качество. Мисли в категориите на редовите българи и говори като тях. Както е рекъл Учителят – вие сте прости и аз съм прост и затова се разбираме.
Госпожа Караянчева напълно покри стилистиката на вица „`га яде кюфтета, не рева“. Тя е абсолютно разбираема за всеки българин. Говори на език, който българите разбират.
Отсреща Радан Кънев им говори за принципи, за морал, за реформи, за, както се изразяваше един учен колега от Университета „интенцията на тенденцията“. Народът мига, мига, па вика – аха, а ти возиш ли се на „Мерцедес“-а? Кумът взима ли 2000 лева заплата от „Терем“? Назначавал ли си по министерства и бордове?
На което отговорът е…Няма отговор. Защото отговорът е да и претенцията се сурва по нанадолнището.
Разбира се, ГЕРБ, па и всички останали български партии употребяват властта по същия начин. Назначават свои хора, раздават лесни пари на избрани, проекти и проектчета, изобщо – всичко онова, на което българинът му вика държавна софра.
Правят го, но не застават в морална поза.
Свобода Бъчварова пише на едно място, че българинът не издържа на власт. Издържа на бой, на глад, на лишения, но вземе ли власт, се овъртолва. Без значение на големите думи Радановците не правят изключение. Първата грижа не е реформата. Първата грижа е турянето на своите на яслата.
Дефектът на българската политическа система е точно този. Не може да произведе алтернатива на комунистическо-патриархалния модел на консумиране на властта.Не може да произведе политици, които поне да не приличат на крадци и гюведжари.
Тайната на оцеляването на комунистическата партия е тази. Комунистите схващат властта по този начин – като благини, които се раздават на хранените хора.
В този смисъл ние почти не сме имали, а към сегашния момент изобщо нямаме, хора, които да гледат на властта не през комунистическия манталитет.
В началото на промените СДС се заяви като принципно различна алтернатива, като политическа сила, която не гледа на властта като на благина за лична употреба. Но по време на мандата на Иван Костов партията напълно се комунизира. Това и я срути.
Днешните седесари, иженарицаеми реформатори, дори не се опитват да прикриват комунистическото си мислене. Те просто не могат да си представят друг начин за правене на политика.
Москов, Лукарски, Кунева, Кънев и другите не могат да представят на избирателите друга убедителна причина за присъствието си в политиката освен лапането.
Може и да имат, но не личи.
А държава и общество, които гледат на властта като на облага, са обречени на плячкосване. Което и гледаме, вече толкова години.
Още от Георги Даскалов в Евроком
