Георги Даскалов
Когато през 1997 СДС спечели парламентарните избори, станах неволен свидетел на един разговор между президента Петър Стоянов и Иван Костов. Президентът смяташе, че председател на парламентарната група трябва да е Надежда Михайлова. Костов се ухили и каза – както кажете, г-н президент. Аз съм само лидер на една политическа сила.
И посочи Михайлова, само че Екатерина. Костов контролираше напълно парламентарната група на СДС по онова време. Това му помогна за първи път в новата история да изкара пълен мандат. Костов успя да овладее групата, дори след като през 1999 уволни 9 министри и някои от тях се върнаха като депутати в парламента.
От Стамболов насам българската политика е предимно лидерска. Меката сила не е на почит. Изобщо нищо меко не е на почит.
В сравнение с наследниците си на премиерския пост Костов беше в най-неблагоприятно положение. Фигурите в партията тогава бяха наистина фигури. Със собствено политическо влияние. А след него и сега са фигуранти.
Без Бойко Борисов например 99 % от сегашните депутати на ГЕРБ няма да ги изберат и за селски пазачи. Мисля, че той нарочно си ги селектира такива, като гледам някои високо издигнати депутати и други функционери.
Изобщо Борисов излезе добър ученик. На Тодор Живков, на Иван Костов, на Симеон. Синтез на Троицата на българската политика. От всекиго по нещо.
Въпреки че изглежда по-авторитарен от всички други без Тодор Живков, Борисов е точно толкова уязвим колкото всеки от предшествениците си. Ако не и повече.
Историята се повтаря безпощадно. Във времена на криза наглед монолитната конструкция се пропуква и рухва. Това, мисля,основно се дължи на два фактора: лидерът е натиснал до откат долните и не е успял да разпредели нормално благата и тежестите.
Малцина от българските политици са в състояние да различат голямото от малкото.
В момента и с просто око се вижда, че зрее бунт срещу Борисов. Цветан Цветанов открито се противопоставя на спуснатите решения. Мъчно му е изглежда, че не е вече вътрешен министър.
Шегувам се, разбира се. Той се радва да служи на народа където и да е.
Ако помисли, ще разбере, че шансовете му без Борисов клонят към нула. Но се бунтува. То му е за главата.
Но значи, че кризата вече е почнала.
Добре дошли отново.
Още от Георги Даскалов в Евроком
