На Коледа миналата година Доган уволни Местан. На Цветница тази година, ден преди началото на Страстната седмица, цикълът завърши с назначаването на Карадайъ. Както би казал Местан, това е акт със семиотично звучене. Знак ни дава агата, нишан ни праща. Точно на християнските празници си прави мероприятията.
Значи не му пука какви празници има. Това е демонстрация на сила. И е пресметнато. Правим каквото си искаме.
Извън семиотиката анализаторите казват, че сбирката на ДПС на Цветница била забележителна с това, че повдигнала въпроса за езика на омразата. Били сме обсебени от езика на омразата.
Някой да се заслушал в проповедите на ходжите из 4-те хиляди джамии в България? Да е разбрал, че в джамиите на българите не се вика другояче освен гяури?
Но не е работата как си викаме. Това е първосигнално.
ДПС събира върху себе си гнева на българите не само и не толкова, че е турска партия. А с това, че произведе лакома турска върхушка, създаде съвършена машина за власт, която прави пари от политиката. Работата е, че прави само пари. И нищо друго.
По същата причина българите мразят и останалите политически партии. Но при ДПС моделът е най-чист. Най-ясен.
БКП и ДПС зададоха модел, в който партиите взимат властта, тя им носи пари, а с тези пари се купува още власт. Властта става самодостатъчна, установява контрол върху медиите, върху икономиката и гражданските структури, избирателят е изхвърлен.
Останалите партии, ако искат някога да видят власт, са принудени да следват този пример. Така на терена остават само политически чудовища и изборът е сведен до по-малкото чудовище. Което не го прави по-малко чудовищен.
Главният грях на ДПС е развращаването на политиката. Вместо ДПС и турците да се интегрират в българската политика и българското общество, ДПС „интегрира“ българските партии. Направи ги като себе си. Корпорации на цинизма, машини за влияние и пари. Новите аги на България.
А раята преглъща и търпи. Както винаги е било.
