ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Той крадеше от дела на съдружника си, крадеше и от селяните, които им докарваха жито, крадеше и от купувачите на брашно. Учеше калфите си да играят с кантара. Така загуби той един от най-добрите си калфи. Гиго Чешел, калфата, добре играеше с кантара, играеше и за чорбаджията, и за себе си.
Това разказва Димитър Талев в „Илинден“.
И продължава нататък – Влезе в дюкяна да купува брашно една много бедна жена — вдовица беше с две деца, знаеше я целият град. Дрехите ѝ бяха кръпка до кръпка, та и торбата, в която искаше да вземе брашното, беше кърпена.
И чорбаджията, Таки Брашнаров, ѝ взима парите и казва на калфата да ѝ даде 8 оки брашно. А парите са за 11. Калфата не може да изтърпи тази несправедливост и вика – Не те е срам! Една планина пари имаш! Бива, бива, ама и тая ли жена искаш да ограбиш бре!.
След което Таки го уволнява, изхвърля го.
И Гиго Чешел си отиде. После и двамата се разкайваха, че развалиха по тоя начин общата си работа около кантара, завършва историята Талев.
Като гледам сега патриотите и първановците в ролята на калфи на Бойко Борисов, се сещам точно за тази случка. И преди всичко за съжалението, че се разваля „общата работа около кантара“.
Не ми се вярва. Както е описал Талев калфата на Таки Брашнаров, той е човек с достойнство.
Така че, може и да бъркам, ама по-скоро – не, „общата работа около кантара“ ще продължи. За благото и „стабилността“ на родината.
И Цветан Цветанов тъй рече. Всички партии били загрижени за стабилността.
Промените в Изборния кодекс са напълно измислен дерт. Фундаменталното е, че де факто наистина се създават ограничения за правата на българските граждани. Докато правото не бъде пренаписано, което е напълно възможно в нашата конюнктура, всички български граждани би трябвало да имат еднакви прави. Имаш български паспорт – имаш право. Нямаш ли паспорт – нямаш и право.
Ама не се знае, може да се намери някакъв чалъм.
Все едно. Всички знаят – и повечето одобряват – че промените се правят, за да се спрат турците да гласуват на българските избори.
Писах го вече, но да повторя. На последните избори ДПС е взело от Турция малко по-малко от 60 000 гласа. Това са преко сила 5, нека са 6 мандата. С тях или без тях ситуацията в Народното събрание и за управлението не се променя.
Но един месец не се говори за нищо друго. Само за Турция и турците.
През това време, то се знае, чорбаджията и калфите си играят с кантара.
И патриотите, и първановците и най-вече реформаторите бяха пратени във властта със съвсем други задачи. Въпросът за участието на ДПС и на Турция във властта беше решен относително задоволително. В смисъл – хората казаха, че трябва да се махат и само това спира Борисов да си направи орталък с тях.
Но другата задача беше по-важна. Ако не могат да спрат хайдутлъка на Борисов и компания, поне да извикат ясно и високо като калфата на Таки Брашнаров – Не те е срам. Една планина пари имаш.
Но нямат куража. Услажда им се общата игра с кантара.
И затова ни представят турска пиеса. За патриоти.
