През февруари 2006 написах как Първанов, за когото още тогава се знаеше, че е Гоце, ще стане президент за втори мандат. Написах го и го публикувах, понеже тогавашните лидери на СДС и на отцепилата се ДСБ и техните прилежащи политолози като например Румяна Коларова, която после се врътна при Плевнелиев, отказваха да ме слушат.
Сценарият беше прост. Тотално обезсилване на десния сектор и тотална подкрепа за Волен Сидеров, който да иде на втори тур. Познах и точния резултат 80:20. Миисята „Първанов – второмандатник“ стана възможна, тъй като Костов наложи силово Неделчо Беронов за кандидат на десницата. Той беше прекрасен човек, но тотално неизбираем.
Преди да стане това, обяснявах на отговорните фактори, че втори тур задължително ще има и че задачата е кандидатът да отиде на този втори тур. Там вече нищо не се знае. С едно изключение – ако на втори тур е Сидеров. Не мога да го докажа, но съм сигурен, че много от т.нар. сини работиха активно за този сценарий.
Обърна ми внимание само Лили Маринкова и то post factum.
Както и да е.
Сега искам да кажа, че е в ход сценарий „Първанов – президент за трети мандат“. Излизането на АБВ от правителството има някаква връзка с идването на Корнелия Нинова начело на БСП, но то щеше да стане дори и друг да беше оглавил партията. Просто Първанов е решил още веднъж да изстиска лимона.
Разпоредбата на член 95 от Конституцията е обтекаема – Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. Първанов в момента не е президент. Следователно, ако бъде избран, няма да бъде преизбран. Това е логично. А какво ще каже Конституционният съд, е друга работа. Понякога съдът не казва логични работи. Има аргументи и в двете посоки.
Мисля, че Първанов още не е взел окончателно решение и играе на нерви. Така го разбра и Борисов. Неам нерви.
Първанов не иска инициативата за питането до конституционните съдии да излиза от него. Затова и някой друг ще трябва да свърши тази работа. А ако няма питане и съответно тълкуване, Първанов ще е свободен да се кандидатира. Рискът е изборът да бъде обявен за противоконституционен пост фактум.
Но Първанов печели при всякакво развитие. Ако Конституционният съд го спре да се кандидатира, ще излезе, че Борисов се страхува от него. Ако го пусне, ще може или да се кандидатира, или да шантажира.
А ако изобщо няма решение до изборите наесен и Първанов се яви и даже да загуби, пак печели. Единственият риск е да не стигне до балотаж, но като гледам т.нар. десница, този риск е минимален.
При това положение Първанов се позиционира като единствена алтернатива на ГЕРБ и Борисов. И ще си се менкат докато остареят. Заедно с тях – и ние.
Как пееше едно време Милена. Нямал два лева в народната банка. Лъже мръсникът. Преяжда с луканка.
