Сараево, 18 май 1993 година. Животът на двама млади приключва след краткото изсвистяване на пушката на снайперист на моста Връбаня, докато се опитват да избягат от обсадения град. Цели 8 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. Днес те лежат в общ гроб, превърнал се в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната, разказва Си Ен Ен.
Бошко, 24 годишен етнически сърбин, е загинал веднага. Адмира, 25 годишна босненка, умира 10 минути по-късно, опитвайки се да прегърне своя любим.
Години по-късно очевидец разказва събитието в интервю.
Момичето размахваше чанта. Те тичаха заедно, държейки се за ръце. Отстрани изглеждаше така, все едно танцува, споделя свидетелят. След това се чуха изстрели от пушка. Те паднаха на земята, като продължаваха да се държат един друг.
Телата остават в „ничията земя“ няколко дни преди сръбските военни сили да изпратят мюсюлмански затворници, за да ги приберат. От ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Историята излиза на бял свят, след като е описана от кореспондента на Ройтерс Кърт Шорк. За милиони хора по света този съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“ се превръща в символ на любовта, унищожена от омразата и безмислието на войната в Босна и Херцеговина.
За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен „Ромео и Жулиета в Сараево“ (1994 година). Още от деца двамата са много близки, а по-късно следват заедно химия. Любовта им продължава 8 години до 18 май 1993 година, когато са на 25 години. Опитват да купят с пари бягството си от Сараево през обсадените от сръбските сили територии, за да избягат в Сърбия.
Семействата им винят не войниците, а политиците. И твърдят, че миризмата на омразата още се усеща по тези места. В дома на Адмира в Сараево родителите й държат нейни снимки и голяма картина с образа й. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко.
По време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. Жертвите варират между 100 000 и 140 000 души.
Ромео и Жулиета от Сараево. 23 години по-късно
Сараево, 18 май 1993 година. Животът на двама млади приключва след краткото изсвистяване на пушката на снайперист на моста Връбаня, докато се опитват да избягат от обсадения град. Цели 8 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. Днес те лежат в общ гроб, превърнал се в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната, разказва Си Ен Ен.
Бошко, 24 годишен етнически сърбин, е загинал веднага. Адмира, 25 годишна босненка, умира 10 минути по-късно, опитвайки се да прегърне своя любим.
Години по-късно очевидец разказва събитието в интервю.
Момичето размахваше чанта. Те тичаха заедно, държейки се за ръце. Отстрани изглеждаше така, все едно танцува, споделя свидетелят. След това се чуха изстрели от пушка. Те паднаха на земята, като продължаваха да се държат един друг.
Телата остават в „ничията земя“ няколко дни преди сръбските военни сили да изпратят мюсюлмански затворници, за да ги приберат. От ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Историята излиза на бял свят, след като е описана от кореспондента на Ройтерс Кърт Шорк. За милиони хора по света този съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“ се превръща в символ на любовта, унищожена от омразата и безмислието на войната в Босна и Херцеговина.
За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен „Ромео и Жулиета в Сараево“ (1994 година). Още от деца двамата са много близки, а по-късно следват заедно химия. Любовта им продължава 8 години до 18 май 1993 година, когато са на 25 години. Опитват да купят с пари бягството си от Сараево през обсадените от сръбските сили територии, за да избягат в Сърбия.
Семействата им винят не войниците, а политиците. И твърдят, че миризмата на омразата още се усеща по тези места. В дома на Адмира в Сараево родителите й държат нейни снимки и голяма картина с образа й. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко.
По време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. Жертвите варират между 100 000 и 140 000 души.