Джовани Бокачо е роден на 16 юни 1313 г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция. Формира се като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол. Още в младежка възраст показва наклонност към поезията.
За ранните му години се знае много малко, тъй като той е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино да Челино. Предполага се, че майка му е беда френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже прекарва известно време в Париж.
Още в младежка възраст показва наклонност към поезията, но на десет години баща му го дава на обучение при един търговец. Едва след смъртта на бащата (1348), Бокачо получава възможността да се отдаде на своята склонност към литературата.
В Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска. Тя се превръща в дамата на сърцето му до края на неговия живот. Както,Данте и Петрарка обезсмъртяват лювимите си (също тосканци и негови съвременници), така решава да направи и Бокачо в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета.
Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати. Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели „Декамерон“.
