ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Некрасов пише прочутата си поема „Кому на Руси жить хорошо“ през 60-те години на ХIХ век. В пролога различни хора отговарят – помешчиците, чиновниците, поповете, шекмбелиите, велможи и боляри, министрите на господаря…царят.
Прологът почти изчерпателно изброява тези, които живеят добре в Русия. Но те имат и още един обединителен признак. Крепят властта.
150 години по-късно същият въпрос за България има същия отговор. Кой в България живее добре – назначените капиталисти, чиновниците, поповете, шкембелиите, велможи и боляри, министрите на господаря…самият господар.
В Русия през ХIХ век всички тези прослойки са били малобройни спрямо общия брой на населението. В България през XXI само чиновниците, които по един или друг начин зависят от държавно плащане и мястото си в системата като източник на доходи, са към половин милион. Отделно от това и ние си имаме попове, шкемблии, велможи и боляри и, разбира се – министри.
Имаме и една многобройна прослойка, която не живее добре, не работи нищо, но също изцяло зависи от държавата за битието си.
Всички тези хора, както и в царска Русия, са основна опора на властта. Това и обяснява защо промяната в България е много мъчна работа. Просто тези, които имат интерес от промяната, които не живеят „хорошо“, са малцинство.
Армията от чиновници, назначени бизнесмени, попове, велможи и боляри, министри на господаря, цигани, е по-многобройна. На всичкото отгоре тази армия държи благата. И накрая – тези хора вярват, че да гласуват има смисъл. И гласуват за тези, които им осигуряват „жить хорошо“.
А тези, които не живеят „хорошо“, не вярват, че с гласуването може да се промени нещо.
Но точно тези хора произвеждат благата. В царска Русия това противоречие беше решено с Великата октомврийска революция.
В демократична България революция няма да има. Просто бачкаторите един по един се изнасят навън. Тук остават чиновниците, поповете, министрите на господаря, помешчиците.
И циганите. Те са неизбежни.
