През 2006-2007 бях главен редактор на възстановения вестник „Демокрация“. Редакцията беше в „Синия лъв“, до Народния театър, сега там е кръчма. Един ден бях ходил някъде, връщам се в редакцията и хората викат – търси те Георги Гергов. Кой Гергов? – Оня, свинаря.
Поканил ме бил на среща. Къде – в ЦУМ. Отидох. Беше в един огромен кабинет най-отгоре на ЦУМ, почти цял етаж. Каза ми защо ме кани. Аз, вика съм седесар, СДС-то в Пловдив аз съм го правил, синята идея ми е на сърцето, искам да помагам на вестника. Ще кажеш ли на президента Стоянов?
Стоянов тогава беше лидер на СДС. Имахме нужда от пари, лично смятах, че няма как точно този човек да ни помогне, без да се омацаме, но все пак казах. Не стана работата.
Гергов бързо разбра кое къде е и че СДС вече е безперпекстивна работа. Ориентира се към комунистите. Той всъщност си е част от тях, казват, че кариерата му е тръгнала нагоре, след като станал партиен секретар на свинекомплекса в Маноле.
Сега държавата предложи 29 % от акциите на Пловдивския панаир, на който Гергов стана мажоритарен собственик по един много изискан начин през 2007 година по времето на Станишев, на община Пловдив. Но Гергов е придобивал големи обекти и при Иван Костов, и при Симеон Сакскобургготски, по всяко време.
Общината в Пловдив отказа. Понеже си познава стоката. Сега акциите са предложени на община Варна и изглежда сделката ще стане.
Дребната подробност е, че панаирът е заложен по два заема – един за 13 милиона евро и още един за близо 20 милиона лева. Като вземе акции, община Варна, то се знае, ще поеме част от тези дългове.
Което става по времето на Бойко Борисов, антикомунист, гордостта на Европейската народна партия, стожер на демокрацията.
Такива като Георги Гергов са хиляди и са във всички партии. Те са комунисти, седесари, гербери, царисти. Няма значение. Важното е „бизнесът“ да върви.
А през това време електоратът се препира кой да е президент и дали обичаме достатъчно Русия.
Панаири, панаири…