ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
С две движения Бойко Борисов потопи реформаторите под чертата. Първо отиде в Народното събрание и ги заплаши, че ще ги изхвърли от властта. Вечерта ги привика в Министерския съвет и те вече лазеха. Кунева и буквално, след като Москов я бутна, за да си осигури възможността пръв да се закълне.
Действието на Борисов не е емоционално. Както и да се гледа, на премиера тези 13 гласа от реформаторите не му трябват. С тях и без тях правителството не може да падне, опозицията никога не може да събере достатъчно гласове, за да бламира мнозинството за каквото и да е решение.
А и – тук госпожа Кунева е права – ситуацията не е от вчера, барем от година и нещо е.
Но Борисов го изигра сега, понеже е в кампания. След този цирк кандидатът на реформаторите, дори и да е имал някакви шансове, вече е аут.
Трайчо да се скъса да обяснява, че не се бори за власт, а за принципи, все тая. Реформаторският блок окончателно се сдоби с репутацията на набързо събрана команда от лапачи, които не се спират пред нищо, за да останат на власт.
Сега остава да се види как ще работи ДПС. Ако турците са в играта, кандидатът на комунистите може и да не види втори тур. А срещу кандидат, подкрепен от ДПС, г-жа Цачева има всички шансове.
И пасиансът излиза. Той вероятно ще излезе и при генерал Радев на втори тур, стига ДПС да направи услуга. Да го подкрепи. Мисля, че ще го направи.
Искам да кажа, че г-н Бойко Борисов няма никаква вина за падението на реформаторите. Той се бори за своя кандидат, за собственото си политическо оцеляване.
Българската политика върви окончателно към политическа инженерия от (пост)съветски тип.
През 1989 ние тръгнахме от почти равни позиции с чехи, унгарци, поляци и бяхме с една стъпка по-напред от естонци, литовци, латвийци, които бяха вътре в империята. Сега сме назад и причината е една: не можахме да изчистим метастазите на комунизма. Сега комунистите мутираха и вече изглежда, че няма отърваване.
В политическия пейзаж няма значима политическа сила, която да не е комунизирана. Манталитетът е комунистически, а политическата практика все повече залага на пълно формализиране на изборния процес.
Както в Русия, както в комунистическа България, решенията са взети другаде. Избирателите просто ги узаконяват.
Така е при мутантите.
И докато другите все повече се доближават до Европа, ние тъпчем на място.
В най-добрия случай.
