Почти всеки четвърти от получаващите инвалидна пенсия поради общо заболяване работи,информира Българската агенция за защита на пациентите. По данни на НОИ към края на миналата година пенсионерите с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, които се осигуряват официално, са близо 91 хил. души. Това е почти 24 на сто от всички, които получават този вид лична инвалидна пенсия. 21 на сто от хората с инвалидна лична пенсия поради трудова злополука също се осигуряват. Те са 1211 души. Около инвалидните пенсии в последните дни се създаде напрежение заради намеренията на ГЕРБ и патриотите да търсят резерви в това перо за увеличение на другите пенсии. Вуправленската програма “България 17-21”; е записан ангажимент всички пенсии, отпуснати преди 2010 г., да бъдат преизчислени със средния осигурителен доход за 2009 г., като парите за тази мярка трябва да дойдат от „средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии”. Наред с това в програмата е предвидено и НОИ да започне да се занимава с експертиза на работоспособността на хората с увреждания като “инструмент за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система“.
10-20% от всички издадени документи от ТЕЛК подлежат на по-внимателно ревизиране, уточни през празничните дни бившият финансов министър Владислав Горанов. Той смята, че е напълно възможно от тях да се освободят средства. Основно обаче парите за увеличение на минималната пенсия ще се намерят от приходите от ДДС и акцизи, имало и още данъчни резерви. По темата се изказа и зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той заяви, че от 1.7 млрд. лв., които отиват за ТЕЛК-ове, може да се намери резерв от 500-600 млн. лв. Горанов внесе успокоение и по отношение на очакваната реформа в ТЕЛК, за която все още нищо не се знае. „В никакъв случай инвалидите няма да са задължени да ходят извънредно на ТЕЛК. На ново решение ще подлежат само онези от тях, чиито документи изтичат като срок на годност. Очевидно е, че няма как да порасне нов крайник на човек, ако го е загубил“, обясни той. Според Цветанов пък сегашното положение – 15% от населението да има експертиза за признаване на неработоспособност и вървящото с това обезщетение, е нереалистично. „През 1990 г. при 9 млн. население сме имали 143 хил. души с решение на ТЕЛК, което тогава е 1.6% от цялото население на България. В момента хората с решения на ТЕЛК са 988 хил., което означава 15% от населението на страната. Средната стойност за ЕС е 0.8 -1.5%. Точно затова сме предвидили преминаването на ТЕЛК-овете към НОИ – за да може НОИ да регулира и контролира този финансов поток“, коментира Цветанов.
Не всеки с ТЕЛК има право на пенсия. По данни към април 2017 г. 457 731 българи получават инвалидна пенсия за общо заболяване. 8650 души получават инвалидна пенсия за трудова злополука, а 50 035 – социална пенсия за инвалидност. Над 75 000 от тези пенсии са наследствени. Средният размер на пенсията за общо заболяване е около 202 лв., на тази за трудова злополука – 213, а на социалната – 134.70 лв.
Всеки четвърти с инвалидна пенсия работи
Почти всеки четвърти от получаващите инвалидна пенсия поради общо заболяване работи,информира Българската агенция за защита на пациентите. По данни на НОИ към края на миналата година пенсионерите с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, които се осигуряват официално, са близо 91 хил. души. Това е почти 24 на сто от всички, които получават този вид лична инвалидна пенсия. 21 на сто от хората с инвалидна лична пенсия поради трудова злополука също се осигуряват. Те са 1211 души. Около инвалидните пенсии в последните дни се създаде напрежение заради намеренията на ГЕРБ и патриотите да търсят резерви в това перо за увеличение на другите пенсии. Вуправленската програма “България 17-21”; е записан ангажимент всички пенсии, отпуснати преди 2010 г., да бъдат преизчислени със средния осигурителен доход за 2009 г., като парите за тази мярка трябва да дойдат от „средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии”. Наред с това в програмата е предвидено и НОИ да започне да се занимава с експертиза на работоспособността на хората с увреждания като “инструмент за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система“.
10-20% от всички издадени документи от ТЕЛК подлежат на по-внимателно ревизиране, уточни през празничните дни бившият финансов министър Владислав Горанов. Той смята, че е напълно възможно от тях да се освободят средства. Основно обаче парите за увеличение на минималната пенсия ще се намерят от приходите от ДДС и акцизи, имало и още данъчни резерви. По темата се изказа и зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той заяви, че от 1.7 млрд. лв., които отиват за ТЕЛК-ове, може да се намери резерв от 500-600 млн. лв. Горанов внесе успокоение и по отношение на очакваната реформа в ТЕЛК, за която все още нищо не се знае. „В никакъв случай инвалидите няма да са задължени да ходят извънредно на ТЕЛК. На ново решение ще подлежат само онези от тях, чиито документи изтичат като срок на годност. Очевидно е, че няма как да порасне нов крайник на човек, ако го е загубил“, обясни той. Според Цветанов пък сегашното положение – 15% от населението да има експертиза за признаване на неработоспособност и вървящото с това обезщетение, е нереалистично. „През 1990 г. при 9 млн. население сме имали 143 хил. души с решение на ТЕЛК, което тогава е 1.6% от цялото население на България. В момента хората с решения на ТЕЛК са 988 хил., което означава 15% от населението на страната. Средната стойност за ЕС е 0.8 -1.5%. Точно затова сме предвидили преминаването на ТЕЛК-овете към НОИ – за да може НОИ да регулира и контролира този финансов поток“, коментира Цветанов.
Не всеки с ТЕЛК има право на пенсия. По данни към април 2017 г. 457 731 българи получават инвалидна пенсия за общо заболяване. 8650 души получават инвалидна пенсия за трудова злополука, а 50 035 – социална пенсия за инвалидност. Над 75 000 от тези пенсии са наследствени. Средният размер на пенсията за общо заболяване е около 202 лв., на тази за трудова злополука – 213, а на социалната – 134.70 лв.