Навършват се 20 години от смъртта на непримиримия Илия Минев, роден през 1917 г. в Септември, тогава Саранбей. Определян е като политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим.
- Реклама -
Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) по времето на комунизма си отиде през 2000 г., оставен в нищета в старчески дом в Пазарджик.
Той е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия.
Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти всички затвори на страната. С по-дълги престои в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори. По време на затворническите си години 1860 дни е поставен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.
След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.
След смъртта му през 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина” I степен. В родният му гр. Септември е издигнат паметник.
Навършват се 20 години от смъртта на непримиримия Илия Минев, роден през 1917 г. в Септември, тогава Саранбей. Определян е като политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим.
- Реклама -
Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) по времето на комунизма си отиде през 2000 г., оставен в нищета в старчески дом в Пазарджик.
Той е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия.
Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти всички затвори на страната. С по-дълги престои в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори. По време на затворническите си години 1860 дни е поставен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.
След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.
След смъртта му през 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина” I степен. В родният му гр. Септември е издигнат паметник.
