Обучение в степен бакалавър да се намали от 4 на 3 години за някои от професионалните направления, съобщава „Сега“.
Промените ще бъдат еднакви за всички учебни заведения, както за редовно, така и за дистанционно обучение. Мярката ще е част от новите цели на Стратегия за развитие на висшето образование в България 2020-2030.
В тази връзка е предложена и мярката за осигуряване на държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение в степен „магистър“ с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишно обучение в ОКС „бакалавър“ в същото професионално направление.
„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е 3-годишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“, обясни зам.-образователният министър Петър Николов.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове обаче бе категоричен, че не бива тригодишната система да бъде приемана без да се вземат предвид спецификите на всяка специалност. „Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите. Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението“, смята той.
Сред другите промени в Стратегията е дефинирането на университетите на изследователски, образователни и професионални, което ясно да очертава спецификата им.
Според Стратегията субсидията за изследователските професионални направления ще се оформят в две ясно обособени части – за издръжка на обучението на студентите и за научни изследвания.
Размерът на субсидията за научни изследвания ще се определя по критерии спрямо научните резултати, отбелязани през предходен период (публикации, цитати, регистрирани патенти, привлечени средства от научни и научно-приложни договори и др), като субсидията за научни изследвания постепенно ще нараства, докато през 2025 г. достигне поне 40 % от общата субсидия за изследователските професионални направления.
Една от целите на Стратегията е включването във всички учебни планове на дисциплини и на практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR) и др., както и на базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми.
Сред посочените мерки, които следва да се осъществят до 2030 г. са още засилване на интердисциплинарния подход при подготовката на учебните планове и програми, въвеждане на хибридни дисциплини с преподаватели от различни научни области и направления, включване на няколко социални и/или хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.) в учебните планове на другите професионални направления, както и на уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.) в хуманитарните и социалните направления.