Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” отбелязва 142 години от основаването си на 10 декември 2020 г. Тя е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Във фонда й се съхраняват близо 8,5 милиона документи.
Поздравителни адреси са изпратили президента Румен Радев, образователният министър Красимир Вълчев, както и от столичният кмет Йорданка Фандъкова.
История в периода 1878-1953
1878, 04.04. – Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов предлага да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение”.
1878, 28.11. – Избрана е временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката “според съществующий нейн Устав”. Тази дата (по нов стил 10.12.1878) се приема за рождена дата на Народната библиотека.
1879, 05.06. – По предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел Просвещение, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.
1897, 22.02. – Приет е внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки.
1900 – Българската народна библиотека получава собствено здание – откупения за целта Граждански клуб на ул. “Г. С. Раковски” 131.
1919 – За директор на Народната библиотека е назначен Стилиян Чилингиров, който предлага да се създаде Архивен отдел, в който да премине на съхранение Архивът на Българското възраждане, пазен до този момент в Етнографския музей
1924 – Открива се Архивен отдел към Народната библиотека, в който се влива основаният през 1904 Архив на Възраждането.
1939 – Започва строеж на нова сграда на Народната библиотека на мястото на царския манеж.
1944 – По време на бомбардировките са разрушени старата и новата сграда на библиотеката.
1946, 26.04. – В Държавен вестник е публикуван Закон за сключване на заем за доизграждането на Народната библиотека в София.
1953, 16.12. – Тържествено се открива новата сграда на Народната библиотека.
Днес с почит към основателите, с мисъл за бъдещите поколения и с гордост наричаме Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – най-голямата книжовна съкровищница на България.
