СДС съставя своето първо правителство начело с Филип Димитров, в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията и което е подкрепено в парламента от ДПС. Филип Димитров застава пред Любен Дилов-син за L’Europeo, за да отговори на незадавани досега въпроси.
„Едно от нещата, които много издразниха публиката тогава беше, че аз не един път твърдях, че трябва да си извървим пътя през пустинята. Тогава си спомням как хората наскачаха и заговориха за това, че вместо да обещая утре-вдругиден да завалят кебапчета от небето аз говоря за някакви страдания и трудности. Че искам да ги водя през пустинята 40 години. Общо взето даването на реалистистична преценка не винаги се приема добре. Времената когато един премиер казва, че обещава само кръв, пот и сълзи са минали“, обясни Димитров.
„Много хора си представят декомунизацията като уволняване на някого. Това, което споменахте – искане на доверие е много по-висока степен на знак на декомунизация от това кой си уволнил. Доста хора не успяха да продължат да функционират по начина, по който са функционирали преди, но има някои стандарти, които трябва да бъдат спазени. Не може да казваш, че държиш на декомунизацията и да не уважаваш избора, който хората са направили. Не може да твърдиш, че искаш институциите да работят и да не отчиташ фактите, че когато един кабинет изгуби мнозинството си, той трябва да се бори. Борбата се изразява в това, че искаш доверие, евентуално отиваш на избори, де да бяхме отишли тогава, защото самата истина е, че когато аз поисках вот на доверие СДС имаше 42% подкрепа, което в електорални цифри означава абсолютно мнозинство“, коментира първият премиер на СДС.
„Това не се случи, защото имаше много люде, които в този момент предпочетоха да се върнат назад, отколкото да продължат нататък. Навремето бях казвал, че ние се опитваме да прелетим над пропастта, което в огромно намерение, но като че ли малко са хората, на които им се лети. В крайна сметка разумът е този, който казва, че гигантските скокове обикновено не успяват, но все пак трябва да се започне, защото ако го няма тласъкът, за един такъв голям прескок, няма начин и да се изпълзи по пътя. Ако задачата е да пропълзиш, най-вероятно няма да се стигне доникъде“, каза още той.