Надеждата се сблъсква със съмненията, докато смъртността от COVID нараства в най-малко ваксинираната страна на ЕС. Сгушен в края на неделен пазар в малкото село Крушовица, България, на около 160 км северно от столицата, малък екип от здравни работници се опитва да се противопостави на мрачните прогнози, пише Washington Post.
Те знаят, че повечето хора в района са скептични към ваксините срещу коронавирус – а някои са напълно враждебни – но лекарят, медицинските сестри и техният шофьор отиват.
„Осъзнах, че COVID е истински проблем и исках да се защитя по някакъв начин“, казва Денислав Илиев, 18-годишен младеж, който отива в университет тази есен.
На този ден подпомогнатото от правителството мобилно отделение за ваксинация, постави дози на около 15 души на пазара, местен център, където продавачи продават все още живи риби, пресни продукти и дрехи втора употреба. След около четири часа екипът продължава към другите села по маршрута си, надявайки се да приложи още няколко дози.
Това е болезнено бавен процес – особено в най-малко ваксинираната страна на Европейския съюз.
По-малко от 1 на всеки 5 българи са напълно ваксинирани срещу коронавируса – брой, който изостава далеч от средния процент в Общността и бележи най-лошият пример за все по-неравномерното възстановяване от пандемията в ЕС.
27-членната Общност възприе колективен подход към закупуването и разпространението на ваксини. В началото европейските лидерите се стремяха да балансират исканията на богати членове като Германия, която искаше да складира скъпи иРНК ваксини, с по-бедните страни като България, които предпочитаха по-евтината версия на AstraZeneca. Когато първите ваксини бяха разрешени, блокът стартира координирано разгръщане, като всяка страна получава една и съща доставка като обем на глава от населението. И когато това разпространение се препъна, ЕС лидерите получиха тежки критики за приоритизиране на справедливостта пред скоростта.
Те са донякъде оправдани. С увеличаването на предлагането ваксинациите се ускориха и през юли ЕС надмина САЩ по ваксинация. Въпреки целия акцент върху собствения капитал се откри пропаст между страните от Западна и Източна Европа.
В Португалия и Белгия например около 84 и 73 процента от жителите са напълно ваксинирани. Междувременно в България и Румъния процентите са 19 и 27. Пропастта в Европейския съюз сега далеч надминава разликата между силно ваксинираните щати на САЩ като Кънектикът и Масачузетс и затъналите в статистиката като Западна Вирджиния и Алабама.
Седем европейски страни са ваксинирали по-малко от половината от населението си, което е несъответствие, което ще продължи да усложнява възстановяването на блока, позволявайки на инфекциите и евентуално новите варианти на вируса да се разпространяват през границите, особено с увеличаване на движението на работници и туристи. Едно особено притеснение: Много от работниците във фермите на Западна Европа пътуват сезонно от България, но последствията са най-ужасни в самата слабо ваксинирана държава.
Европейската комисия, изпълнителният орган на Общността, не може да направи много повече от това да осигури ваксините за своите членове, казват експерти, тъй като националните правителства все още имат власт над своите кампании за ваксинация.
„Това наистина е национален проблем“, казва Матео Вила, изследовател от Италианския институт за международни политически изследвания, който е проследил различията при ваксинациите. „Като се има предвид, че те страните от Източна Европа са икономическите изостанали в ЕС, това усложнява бедността и неравенството в рамките на Европейския съюз.“
В България това е особено сериозен момент. Смъртността от COVID-19 е най-високата в Европейския съюз, а броят на новите случаи също започна да се покачва. Лекарите очакват нарастването на инфекцията през следващите седмици – поредната вълна в страна, която упорито отказва най-ефективната защита срещу вируса.
