На 6 октомври 2021 г. световните цени на газа достигнаха своя абсолютен максимум – 1900 долара за 1000 м3, но още към края на същия ден се снижиха до $ 1450.
Цените на горивата започнаха да растат през юли. По-късно, до средата на септември, цената на 1000 м3 достигна рекордните 800 долара, а до 28 септември фючърсните договори за 1000 м3 вече се осъществяваха на цена 1000 долара.
В навечерието на зимата рязкото увеличение на цените на горивата стана фокус на вниманието на основните вносители на газ, предимно европейските държави. По думите на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел въпросът се превърна в ключов по време на неформалната среща на върха, провела се в началото на септември в Словения.
В момента за всички – и за политиците, и за икономистите, и за всички граждани на ЕС – е важно да разберат каква е причината за толкова рязък скок на цените и как вносителите на газ възнамеряват да се измъкнат от тази ситуация.
Как се търгува с газ в Европа?
Дълго време европейските страни закупуваха газ от СССР и Русия по дългосрочни договори за износ на газ. Цените им бяха ясно фиксирани или обвързани с цената на петрола. И когато нуждите на клиента се променяха, беше използван принципът „вземи или плати“ – ако купувачът не потребяваше договорения обем газ, той се задължаваше да го заплати, все едно че го е употребил.
След световната финансова криза през 2008-2009 г. много вносители на газ не успяха да изпълнят своите договорни задължения; освен това пазарните цени паднаха значително под определените в дългосрочните договори. В резултат на това износителите – не само Русия, но и например Норвегия – смекчиха условията на договорите по настояване на вносителите. Сменен бе принципът на ценообразуването: сега цената на природния газ започна да се определя преди всичко от спотовите показатели на големите газови борси.
Както обясни президентът на Русия Владимир Путин, Европейската комисия буквално наложи отмяната на дългосрочните договори и преминаването към борсова търговия. По този начин цената на газа в момента се определя до голяма степен от пазара: горивото поскъпва в случай на недостиг – например поради увеличеното търсене – и обратно, поевтинява при превишаване на предлагането над търсенето.
Откъде дойде дефицитът?
Няколко причини едновременно допринесоха за настоящата енергийна криза.
В средата на септември хранилищата за газ в ЕС бяха запълнени средно около 70%, докато обикновено това число надхвърля 80%. Както обясни в свое интервю бившият ръководител на австрийската петролна и газова компания OMV Райнер Зееле, това се дължи на необичайно студената зима на 2020/2021 г. Резервите бяха изразходвани и попълването им започна месец по-късно от планираното.
Лятото пък предложи горещина и безветрие. Тези фактори предизвикаха свиване на производството на ток от водноелектрическите централи и вятърните турбини. Недоизработеното количество ток трябваше да се замести с производство от друг източник. А какъв можеше да бъде той, ако не газовите централи.
Несигурността на енергийния пазар се увеличи и благодарение на прогнозите за времето. В началото на октомври Bloomberg пусна материал, в който, позовавайки се на метеоролозите, обяви, че предстои доста студен есенен месец. Тази опасност прави необходимостта от газ особено спешна, особено като се вземе предвид отказът на Европа от по-евтините, но силно замърсяващи околната среда производства на ток с използването на мазут и въглища.
В същото време вероятността от топла зима може да обезсмисли прибързаните покупки на газ сега, на върха на цените. Затова спешните резерви в газохранилищата не се попълват – а това от своя страна провокира дефицит в момента.
Трябва обаче дебело да подчертаем факта, че основният фактор за скока на цените на природния газ е бурното развитие на икономиките на страните от Далечния изток (Китай, Япония, Южна Корея и др.), улеснявано от огромния поток евтини пари, пуснати в обращение от ФЕД: почти 2 трилиона долара. Стремителният ръст на производството в горепосочените страни предизвика и засилено потребление на природен газ. Това допълнително рязко оскъпи цената на горивата в тези регион, които и преди бяха доста по-високи от тези в Европа. Така по закона за търсенето и предлагането доставките на втечнен природен газ (LNG) рязко спаднаха в Европа, пренасочвайки се към Далечния изток. Доставчиците на шистов газ от САЩ, които – според думите на бившия американски президент Доналд Тръмп – трябваше да залеят ЕС с евтино гориво, започнаха да подминават европейските пазари и да се ориентират към азиатските, откъдето можеха да извлекат по-големи печалби. В резултат на това има недостиг на предлагане на европейския пазар, въпреки рекордните обеми на доставки за износителите.
Какво правят европейските власти?
С покачването на цените европейските политици навлизат в зоната на все по-голяма турбулентност. Както отбеляза ръководителят на френското министерство на финансите Бруно Льо Мер, за потребителите годишните разходи за енергия вече са се увеличили с 400-500 евро.
В резултат на това настоящата ситуация заплашва държавите от ЕС със социални и политически сътресения, опасява се еврокомисарят по финансовите въпроси Мейрид Макгинес.
Франция вижда изход от ситуацията не във връщането към мазута и въглищата, а в развитието на ядрената енергетика. В тази позиция на Париж обаче има известна хитрост: страната инвестира активно в ядрената енергетика през целия ХХ в. и вече има солидна инфраструктура – 18 станции. В същото време в Германия например ядрената енергия не се счита за „зелена“ и според закона на Федерална република Германия до 2022 г. тя трябва напълно да я изостави. Източните му съседи се придържат към същата позиция.
Европейската бюрокрация също се опитва да комбинира прехода към „зелена“ енергия с решаването на проблема с газа. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за пореден път не прави нищо друго, освен да завърти ръчката на латерната: „зелена енергия“, та „зелена енергия“. Според нея именно „зеленият преход“ е решението на покачването на цените на газа. И трябва да се ускори. Само дето е неясно какви пари ще струва всичко това и което е далеч по-важно: как ще се осигури стабилност и устойчивост на системата, на какви източници ще се разчита и как ще функционира всичко това? А да се говори за „зелена енергетика“ точно сега, когато ТЕЦ-овете работят с максималния си капацитет, а в началото на септември, когато имаше продължително безветрие по атлантическото крайбрежие и бяха отворени законсервирани въглищни електроцентрали, е направо нелепо.
По-реалистично решение предложиха Белгия и Испания. Брюксел повдигна въпроса за стратегически европейски енергиен резерв. А Мадрид дори предложи на ЕС да започне съвместни централизирани покупки на газ.
Как европейската енергийна криза засяга Русия?
Някои европейски страни предлагат да се проведе „разследване на причините“ за скока на цените. Полша например смята, че вече ги е идентифицирала. Според полския премиер Матеуш Моравецки Москва „изкуствено“ завишава цените, но Варшава не обяснява как точно става това. Може би дългата ръка на Кремъл манипулира големите европейски газови хъбове и борси?
Кремъл настоява, че няма и не може да има никаква роля за Русия в случващото се на газовия пазар в Европа. Причините за кризата се крият в няколко фактора, които съвпадат във времето. „Но всичко това не е свързано с Русия. И само непрофесионалисти, само хора, които не разбират същността на случващото се, могат по някакъв начин да споменат Русия в този контекст“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
Гореспоменатият бивш ръководител на австрийския енергиен гигант OMW Райнер Зееле също смята, че обвиненията срещу Русия за манипулиране на цените на газа с цел бързо запълване на „Северен поток-2“ със синьо гориво, са безпочвени и абсурдни.
„Газпром“ подчерта, че изпълнява всички договорни задължения към контрагентите в рамките на дългосрочни договори. И напълно удовлетворява всички заявки за доставка. Компанията системно доставя газ по всички маршрути, включително през Украйна, през която дори е увеличил газовия транзит с 10% в сравнение с договореното.
В същото време има потенциал за увеличаване на доставките на руски газ. Всичко зависи от исканията и търговските споразумения. „Сегашното положение е нерентабилно за Русия и може да помогне на европейците – но не в ущърб на себе си, разбира се“, каза президентът Владимир Путин. Нещо повече, той заяви, че за Русия би било по-изгодно да спре напълно транзита на газ през Украйна, плащайки изцяло всички неустойки, а да пренасочи газовите потоци през новите газопроводи, като „Северен поток – 1 и 2“.
И това е разбираемо, защото с намаляването на дебита от находищата в Западен Сибир, които се експлоатират от 70-те години на миналия век, сегашните доставки се изпълняват главно с газ, добиван на полуостров Ямал, т.е. от регион, разположен непосредствено до Северния ледовит океан. Дължината на газопроводите оттам до основния европейски хъб в Германия по дъното на Балтийско море е с 1600 км по-малка в сравнение с тръбопроводите през Украйна. Всичко това е за сметка на доставчика, т.е. на „Газпром“. Естествено, че той няма да работи в свой ущърб. По този повод руският президент заяви: „Въпреки, че това не е в нейна изгода, Русия ще изпълни стриктно всички договори, сключени до 2024 г.“
По-нататъшният транзит през Украйна обаче ще бъде под много голям въпрос.
Какво следва?
Надеждите за намаляване на цените на газа се оказват свързани преди всичко с пускането на „Северен поток 2“, който вече започна да се пълни с газ като част от предварителните технически процедури. Според експерти въвеждането в експлоатация на газопровода е в състояние драстично и значително да увеличи доставките на гориво на европейския пазар – на нивото на целия обем на текущите доставки на втечнен газ. Въпреки това, транспортирането на гориво през „Северен поток – 2“, както уточни германският канцлер Ангела Меркел, все още не е одобрено, а моментът на решението все още е неясен.
Освен това всяка дискусия по тази тема се сблъсква с остра съпротива от страна на Киев. Украйна се опасява от намаляване на транзита на газ през своята територия и настоява проектът да бъде спрян, разчитайки за целта на антируските настроения сред лидерите на европейските страни и необходимостта да се гарантира „енергийна сигурност от Русия“.
Други държави пък намират изхода в сключването на нови дългосрочни договори с „Газпром“. Така постъпи „черната овца на ЕС“ Унгария, която преди десетина дни подписа нов 15-годишен договор с „Газпром“ на изгодни за нея условия. Интересно, че и Германия се радва на твърде ниски цени на синьото гориво, защото не е преминала към пазарно ценообразуване, а е запазила старите си дългосрочни договори. На пресконференцията след срещата си с белоруския президент Лукашенко на въпрос относно газовата криза руският президент Путин каза следното:
„Европейските купувачи, които бяха сключили договори с „Газпром“ според руските правила и не се отказаха от тях, „могат само да потриват ръце и да се радват. На Германия например „Газпром“ продава газа за 220 долара“. Той посочи, че руският доставчик също е доволен от този механизъм, защото „му създава буфер на сигурност, осигуряващ стабилни и прогнозируеми цени, тоест възможност за средносрочно и дългосрочно планиране и инвестиции“.
Молдова, която преди два-три месеца категорично отказваше да продължи договорите си с „Газпром“, също се сблъска с остър недостиг на гориво и напоследък се опитва също да сключи дългосрочен договор.
В заключение
Съществуването, развитието и упадъкът на всяка цивилизация е пряко свързан с осигуряването на достатъчно количество енергия. Това е особенност за нашата глобализирана цивилизация, за функционирането на икономиката, транспорта, отоплението, производствата и др. Даже само картината на светещите нощем мегаполиси, наблюдавана от Международната космическа станция, е отлично доказателство за колосалните количества енергия, необходими за нормалното съществуване на модерните държави.
Толкова по смайващо е, че ЕС, включващ в себе си 27 държави, е на път да си устрои ръкотворна енергийна катастрофа с недомислената и неподкрепена с необходимите анализи „Зелена сделка“. Нека да бъда разбран правилно: изобщо не съм против внедряването на все повече „зелени технологии“ в енергетиката. Но държа, че това трябва да се прави разумно, премислено, изчислено и с достатъчно резерви за посрещане на извънредни обстоятелства.
ЕС е тръгнал да се откаже напълно от въглеводородите (включително и от природния газ) до 2050 г., но изобщо не е ясно с какво ще ги замести, още повече че не желае да признае и атомната енергетика за „зелена“. Ако смята да осигури енергийното благополучие на континента (в което се включва целият транспорт, отоплението и захранването на промишлеността) единствено с електроенергия, произведена от ветрогенератори, фотоволтаици и малко водно-електрически централи, това е много опасна, направо фатална утопия. Дори да бъде реализирана в този си вид и да не доведе до тежки кризи (което е малко вероятно), тази идеология ще доведе до огромно поскъпване на всички производства, отоплението и транспорта.
В този контекст е добре да видим какво правят другите две най-могъщи икономики в света – тези на САЩ и Китай.
В САЩ през първото полугодие на тази година ТЕЦ-овете на въглища са увеличили производството на ел. енергия с 34.7% в сравнение с аналогичния период на 2020 г. (по данни на Energy Information Administration към United States Department of Energy). Същевременно генерацията от природен газ се е съкратил с 5%, от ВЕЦ – с 12%, от АЕЦ – с 2.8%, а тази от ВЕИ се е увеличила с 11.4%.
Ето и данните1:
Енергиен източник Млрд. КВтЧ Процент
Общо производство 4,009
Въглеводороди (общо) 2,419 60.3%
Природен газ 1,617 40.3%
Въглища 774 19.3%
Петрол (общо) 17 0.4%
Петролен кокс 8 0.2%
Съпътстващ газ 11 0.3%
АЕЦ 790 19.7%
Възобновяеми (общо) 792 19.8%
Вятър 338 8.4%
ВЕЦ 291 7.3%
Слънце (общо) 91 2.3%
Фотоволтаици 88 2.2%
Термални панели 3 0.1%
Биомаса (общо) 56 1.4%
Дърво 37 0.9%
Отпадъчен газ 10 0.3%
Муниципален отпадък 6 0.2%
Друга биомаса 2 0.1%
Геотермални източници 17 0.4%
Помпено-акумулаторни станции -5 -0.1%
Други източници 13 0.3%
Както е видно, повече от 60% от ел. енергия в САЩ се добива от въглеводороди, а от ветрогенератори и фотоволтаици – 10.7%. И в САЩ никак не обичат да говорят как ще процедират в бъдеще по въпроса за глобалното затопляне.
И една вметка: не мога да разбера защо ел. енергията от биомаса е „зелена енергия“.
Ето как стоят нещата в Китай2:
Както се вижда, 70% от ел. енергия, произведена в Китай през 2019 г., идва от централи на въглища и природен газ, а лъвският пай (ок. 2/3) от „зелената“ енергия идва от ВЕЦ (от ветрогенератори и фотоволтаици – ок. 8.6%). Що се отнася до бъдещето, Китай отново си остава енигма. Единственото, по което можем да се ориентираме, е едно изказване на президента Си Дзинпин от есента на 2020 г., в което той казва, че към 2060 г. Китай ще се е приближил значително към въглеродно неутрална енергетика. При това става дума само за електропроизводството. А за отоплението и промишлеността не се знае нищо.
Ето как стоят нещата и в световен мащаб: през 2020 г. 61.3% от световната генерация на ток е била от въглеводороди, а 35.2% – от ядрена (10.1%), хидроенергетика (16%), фотоволтаици (3.2%) и ветрогенератори (5.9%).
Защо, бе, другари еврочиновници, защо непрекъснато бягате пред локомотива?
