Съдията от Върховния съд на Украйна и баща на три деца изведнъж решава да вземе оръжие и дрон, за да защити Киев от руските войски. Mediazona, с разрешението на New Yorker, публикува репортаж на Джейн Фъргюсън за киевския съдия Мищенко, който се надява да се върне към нормалния живот и да работи в съда – но едва след войната.
Мищенко е един от двестата съдии от Върховния съд на Украйна. През последния месец той служи в отряда за териториална отбрана на Киев, който с помощта на конвенционални граждански дронове се опитва да проследи позициите на руските войски.
Вече трета седмица с оръжие в ръка, но съдията остана изненадващо спокоен. На контролно-пропускателни пунктове, изградени в целия град, Мищенко спусна страничният прозорец и размени шеги с дежурните на бариерите. На предварително определено място в покрайнините на града военните се срещнаха с Мищенко, за да дадат паролата за контролно-пропускателните пунктове за днес – страхувайки се от руски диверсанти и онлайн наблюдение, украинците преминаха към изпитаната във времето система за срещи лице в лице.
В деня на нахлуването на руската армия Мищенко беше на работното си място. Той се втурнал вкъщи и заедно със съпругата си вкарали в колата трие си деца – две момчета и едно момиче, на възраст от десет месеца до дванадесет години. Те изминаха 800 километра до полската граница, където Мищенко, без да сдържа сълзите си, се сбогува със семейството си и потегля обратно към Киев, вземайки по пътя си товар с лекарства от Лвов.
Всички мъже на възраст между 18 и 60 години бяха задължени да се регистрират във военните служби за регистрация, за да служат при необходимост. Мищенко не чака да го извикат и веднага се записа като доброволец.
„Разбира се, отначало казаха, че нямам военен опит“, каза той, отпивайки американо в кафене.
„Щяха да ме изпратят в щаба, да пия кафе и да прехвърлям документи от маса на маса. Затова се обадих на Роман и събрахме тази група“, каза още той.
Мищенко ще се върне на работа в съда, когато войната приключи. „Липсва ми работата“, казва Мищенко и допълва: „Понякога, особено през първата седмица, дори се сещам за случаите, за които съм работил. Искам семейството ми да се прибере у дома. Искам нормален, спокоен живот. Но първо, важна е общата кауза“.
