Ремонтът на Театър София е незаконен, тъй като не е съгласуван с НИНКН и Министерството на културата. Това е задължително, защото сградата е в охранителната зона на градината при баня „Подуяне“, част от парка „Владимир Заимов“. Градината има статут на недвижима културна ценност на парковото и градинското изкуство, декларирана от 1988 г. Това съобщиха от Националния институт за недвижимо културно наследство във Фейсбук.
Нарушен е чл. 83 от ЗКН, т. 2 и 3, който изисква съгласуване на проектите в охранителните зони на групови културни ценности. Не се съгласуват намесите, които не променят външния вид на сградите.
При нарушение всякаква намеса по сградата трябва да бъде прекратена.
Само Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ към МК може да издаде предписание за спиране на ремонта. НИНКН няма правомощия за това, за съжаление. Институтът сезира Инспектората към МК, макар че вероятно няма човек, който не е видял снимките и кадрите от театъра.
Наложително е да бъде направена проверка кои са участниците, нарушили Закона за културното наследство и ЗУТ.
Проектът трябва да се преработи, така че да запази автентичността на театъра. НИНКН няма да предложи на министъра на културата да одобри проект, който променя облика на сградата по какъвто и да е начин.
Театърът не притежава статут на единична недвижима културна ценност, но е в процедура по деклариране и проучване. Кметовете на София – Йорданка Фандъкова, и на община „Оборище“ – Николай Александров, са уведомени за това на 20 юли 2022 г. и имат 7-дневен срок, за да се информират. В този период те могат да заявят писмено възражения, но не и да разрешат строителни работи. В НИНКН няма постъпили възражения.
И най-добрият закон не може да съхрани красиво здание, нито да опази качествата на градската среда, ако липсват отношение и чувствителност. Живеем в бърза реалност, от която формалните правила, законите изостават. Трябва ли да разчитаме само на тях, за да знаем кое е важно и ценно?
Съдбата на театъра може да сполети още много други ценни здания. По няколко причини:
Законът за енергийната ефективност например дава срок всички сгради да бъдат приведени според изискванията му. Включително и знакови ценни сгради, които не са в списъка на недвижимото културно наследство. Техните собственици ще бъдат глобени, ако не осигурят необходимата степен на енергийна ефективност, която включва и топлоизолиране, т.е. създават се предпоставки за унищожаване на архитектурен и художествен образ и на автентичност.
Поддръжката и експлоатацията на тези сгради е скъпа и ще става все по-скъпа с повишаване на цените на енергоносителите. Енергийна ефективност може да се постигне и без драстични намеси – има решения, но те са по-скъпи и тук трябва да има адекватно подпомагане на собствениците от държавата и от общините.
Статутът на ценните сгради от втората половина на 20 век тепърва ще се превръща в обществена тема. Театърът, който няма статут, по случайност и за щастие е в охранителна зона и това е основание да бъде пазен. Но колко други ценни сгради няма да бъдат запазени?
