Незнанието днес и нежеланието да трупаме знание е истинската проява на Бай Ганьо. Какво е открито пред незнаещия човек – да бъде подмазвач или доносник – да прекършва съдбите на колегите си и хора, които стоят по-високо. Раболепието и доносничеството имат лимит. Извън него има пропаст. Това заяви в студиото на предаването „Часът на избора“ писателката и преводач Здравка Евтимова.
- Реклама -
Децата могат да станат свидетели на лесно спечелените пари, но лесно спечелените пари са най-бързият път към лесно спечелената смърт, категорична е тя.
Човекът, след като се е родил човек, а не амеба, усеща, че е подлец. Той усеща, че прави нещо отвратително и грозно. Той усеща, че в центъра на неговата вселена стои едно нищожество. С какво би могъл той да допринесе за света, попита писателката, чието творчество е припознато като значимо в редица страни по света.
Нека се замислят и политиците, и хората, които разполагат с властови, политически, индустриални ресурси, че войната е най-голямото проклятие. Тя е като раковата клетка. Може малко да заспи, но после пак ще се събуди. Нека мислим като мъдри хора. Да я облъчат със силата на желанието на целия свят – да я прогонят. Това е възможно. Ако тези хора, които разполагат с този ресурс, не са толкова здравомислещи, то човечеството е мъдро. Войната е дълго заболяване, но не е нелечимо. Трябва да го излекуваме, призова Здравка Евтимова.
Незнанието днес и нежеланието да трупаме знание е истинската проява на Бай Ганьо. Какво е открито пред незнаещия човек – да бъде подмазвач или доносник – да прекършва съдбите на колегите си и хора, които стоят по-високо. Раболепието и доносничеството имат лимит. Извън него има пропаст. Това заяви в студиото на предаването „Часът на избора“ писателката и преводач Здравка Евтимова.
- Реклама -
Децата могат да станат свидетели на лесно спечелените пари, но лесно спечелените пари са най-бързият път към лесно спечелената смърт, категорична е тя.
Човекът, след като се е родил човек, а не амеба, усеща, че е подлец. Той усеща, че прави нещо отвратително и грозно. Той усеща, че в центъра на неговата вселена стои едно нищожество. С какво би могъл той да допринесе за света, попита писателката, чието творчество е припознато като значимо в редица страни по света.
Нека се замислят и политиците, и хората, които разполагат с властови, политически, индустриални ресурси, че войната е най-голямото проклятие. Тя е като раковата клетка. Може малко да заспи, но после пак ще се събуди. Нека мислим като мъдри хора. Да я облъчат със силата на желанието на целия свят – да я прогонят. Това е възможно. Ако тези хора, които разполагат с този ресурс, не са толкова здравомислещи, то човечеството е мъдро. Войната е дълго заболяване, но не е нелечимо. Трябва да го излекуваме, призова Здравка Евтимова.
