Два срива в Брюксел – единият, предизвикан от опита на Германия в последната минута да промени плана на ЕС за забрана на двигателите с вътрешно горене, а другият от опитите на Франция да въведе ядрената енергия в ново законодателство за чиста енергия – отклоняват вниманието от мисията на ЕС да управлява курс към нетно нула чрез стратегия за чисти технологии, която, както се надява Брюксел, може да запази конкурентоспособността на Европа в глобалната надпревара със САЩ и Китай.
На срещата на върха на Европейския съвет миналата седмица лошото поведение на големите зверове очевидно започна да лази по нервите на хората.
На срещата на лидерите латвийският премиер Кришянис Каринш разкритикува решението на Германия да блокира общоевропейското споразумение за забраната на двигателите с вътрешно горене като „озадачаващо“. За двигателя с вътрешно горене в крайна сметка беше договорена сделка. Но вредата беше нанесена.
„Това е наистина, наистина досадно за всички“, каза министър от страна от ЕС, който не пожела да се разкрие, за да говори откровено за скандалния дипломатически въпрос.
„Вечните“ битки на Франция за ядрени оръжия, каза министърът, „са огромен проблем“, който също „задържа други решения“. Що се отнася до германците и техните коли, „да бягаш от сделка, която вече е сключена за нещо толкова важно – просто не е много полезно.“
„Мисля, че много страни клатят глави и наистина не могат да повярват какво се случва.
Каринш публично изрази загриженост, повдигната от много дипломати насаме: Ако Германия смята, че може да държи ключова зелена инициатива на ЕС като заложник по въпрос от национален интерес, защо друга страна не би го направила?
Това е „труден знак за бъдещето“,добави той. „Ако една държава членка може да го направи, какво ще спре следващата? Това не е посока, в която трябва да вървим. Цялата архитектура на вземане на решения ще се разпадне, ако всички направим това.“
Разбира се, не всяка страна има влиянието на Германия или би могла да задържи вземането на решения в ЕС за откуп по същия начин – но забележката на Кариньш отразява чувството за несправедливост, изпитвано от някои по-малки страни. И това има разяждащ ефект върху единството на ЕС.
Когато Франция или Германия не са съгласни по нещо, това не прави невъзможно да се направи в ЕС — но прави живота много по-труден.
Забавянето и нерешителността на ЕС по ключови въпроси за енергийния преход – било то двигатели с вътрешно горене или известност на ядрената енергия – е лоша новина за надеждите на европейските индустрии да привлекат инвестиции в зелени технологии, които Европа се надява да я превърнат в първия континент, който ще удари нетна нула.
„Залогът е сигурността на инвестициите в Европа“, подчерта Георг Захман, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. „Ако тези продължителни битки една седмица вървят в една посока, а следващата седмица в друга… това не е добра новина за инвестиции в декарбонизацията в Европа.“
„Би било добре да намерим начин да живеем и да оставим да живеем“, каза той, като позволи на „държавите-членки малко свобода на действие по пътя към декарбонизация“.
По ядрения въпрос Франция и Германия отдавна са полярни противоположности.
Франция получава по-голямата част от електричеството си от ядрена енергетика и смята технологията за решаваща за достигане на нетно нула. Германия, напротив, постепенно спира последния от своите реактори – кулминацията на нейното историческо противопоставяне на ядрената енергия, което е въпрос на вяра по-специално за Зелените в управляващата коалиция в Берлин.
Този разкол между двете най-големи сили в ЕС рядко е водил до масивни конфликти в миналото, тъй като енергийният микс на всяка страна е национален проблем. Но тъй като ЕС сега изготвя широкообхватна индустриална стратегия — включително избор на технологии, които могат да се възползват най-много от държавна подкрепа и по-разхлабени регулации, заедно с това кои енергийни източници трябва да се използват за производство на чист водороден газ — френско-германското несъгласие заплашва да спъне напредъка по различни закони.
Въпросът вероятно ще избухне отново, когато енергийните министри на ЕС се срещнат във вторник, като на дневен ред ще бъдат пазарите на водороден газ.
„Сега имаме, в почти всяко досие, културна война относно въвеждането или отмяната на ядрена енергия“, каза Захман.
Франция има нарастващ брой държави в своя проядрен лагер, свиквайки „ядрен съюз“ от 11 държави-членки.
