Search Suggestions
      събота, 03.05.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          България се изкачва с 20 места в годишната класация на „Репортери без граници“

          България се изкачва с 20 места в годишната класация на „Репортери без граници“ (RSF), която организацията обяви в световния ден на свободата на пресата (3 май). Страната заема 71-во място в изданието на индекса за 2023 г., след като миналата година беше на 91-во.

          - Реклама -

          „Въпреки добрата позиция в доклада, който оценява свободата на словото в 180 държави и територии, резултатът на България не се подобрява значително“, коментира Павол Шалай – регионален директор на RSF за Европейския съюз и Балканите.

          Сред държавите от ЕС България вече не е предпоследна в списъка, след като мястото ѝ бе заето от Малта. Но все още е на едно от последните места по медийната свобода сред страните членки, като изпреварва единствено Гърция (107), Малта (84) и Унгария (71).

          „Трябва да се има предвид, че България е в сегмент от класацията, където разликите между страните са много малки“, посочва Шалай.

          Според него подобряването на политическия показател в медийния климат у нас отразява факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната беше управлявана от правителството на Кирил Петков, което като цяло е зачитало свободата на пресата и е ограничавало опитите за намеса в нея.

          „Годините на Борисов бяха пагубни за журналистиката“, допълва медийният експерт.

          „Властите обаче не успяха да предприемат системни стъпки за подобряване на свободата на пресата и журналистите често са атакувани от определени политически партии, особено от партия „Възраждане“, казва Павол Шалай.

          „По-високият резултат на страната в сферата на безопасността на журналистите може да се обясни с по-малкия брой регистрирани заплахи“, допълва той.

          Напредъкът на правния индикатор в оценката на България може да се отдаде на усилията за борба с „делата шамари“, или т.нар. SLAPP (стратегически дела против публично участие), които изобилстват напоследък. В тази посока бяха и препоръките на RSF през 2021 г.

          Друг проблем според Павол Шалай е обърнатата роля на някои високопоставени прокурори – вместо да защитават журналистите и систематично да преследват престъпления срещу тях, те ги притискат, както показа скорошният случай с Димитър Стоянов, чиито източници са заплашени. 

          България се изкачва с 20 места в годишната класация на „Репортери без граници“ (RSF), която организацията обяви в световния ден на свободата на пресата (3 май). Страната заема 71-во място в изданието на индекса за 2023 г., след като миналата година беше на 91-во.

          - Реклама -

          „Въпреки добрата позиция в доклада, който оценява свободата на словото в 180 държави и територии, резултатът на България не се подобрява значително“, коментира Павол Шалай – регионален директор на RSF за Европейския съюз и Балканите.

          Сред държавите от ЕС България вече не е предпоследна в списъка, след като мястото ѝ бе заето от Малта. Но все още е на едно от последните места по медийната свобода сред страните членки, като изпреварва единствено Гърция (107), Малта (84) и Унгария (71).

          „Трябва да се има предвид, че България е в сегмент от класацията, където разликите между страните са много малки“, посочва Шалай.

          Според него подобряването на политическия показател в медийния климат у нас отразява факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната беше управлявана от правителството на Кирил Петков, което като цяло е зачитало свободата на пресата и е ограничавало опитите за намеса в нея.

          „Годините на Борисов бяха пагубни за журналистиката“, допълва медийният експерт.

          „Властите обаче не успяха да предприемат системни стъпки за подобряване на свободата на пресата и журналистите често са атакувани от определени политически партии, особено от партия „Възраждане“, казва Павол Шалай.

          „По-високият резултат на страната в сферата на безопасността на журналистите може да се обясни с по-малкия брой регистрирани заплахи“, допълва той.

          Напредъкът на правния индикатор в оценката на България може да се отдаде на усилията за борба с „делата шамари“, или т.нар. SLAPP (стратегически дела против публично участие), които изобилстват напоследък. В тази посока бяха и препоръките на RSF през 2021 г.

          Друг проблем според Павол Шалай е обърнатата роля на някои високопоставени прокурори – вместо да защитават журналистите и систематично да преследват престъпления срещу тях, те ги притискат, както показа скорошният случай с Димитър Стоянов, чиито източници са заплашени. 

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Доц. Лазаров: МОН прикрива извършено престъпление

          "Министерството на образованието има сигнал, в който е упоменато, че може да става дума за извършено престъпление. Те не разглеждат сигнала. Нещо повече -...

          Проф. Стойков: Оказва се, че бъдеще имат плагиатите

          "Зададохме един въпрос - какво бъдеще ни очаква? Оказа се, че бъдеще имат плагиатите." Това заяви професор Стойко Стойков по време на гостуването си в...

          ЕКСКЛУЗИВНО: Бащата на Сияна пред „ЕвроДиков“ – Детето ми щеше да е живо, ако..

          „Слагам кръгла нула на този месец, с изключение на една обезопасена отсечка от АПИ. Относно отговорността – дотук нямаме други привлечени лица

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions