В последните дни буди недоумение фактът, че финансовият министър Асен Василев е конструктивен в разговорите, водени в Народното събрание и по телефона, но напускайки сградата на Парламента, сякаш освободен от отговорност към дадената дума и джентълменското споразумение, изразява обратно становище пред медиите.
Конкретният повод е договореното в наша среща запазване на 9%-то ДДС за ресторантьорския бизнес, както и отпадането на предложената от него мярка, известна като “донос-бонус”.
В проведения разговор в Народното събрание, в който участваха и Бойко Борисов и Делян Добрев, темата беше обсъдена задълбочено и при ясно декларирана подкрепа за това да се изпълни пакет от мерки, с които да се постигне максимално изсветляване на бизнеса, бе постигнато категорично общо съгласие, включително и от министър Василев, за запазването на данъчната ставка от 9%. Защото като политици, ние сме длъжни да следваме дневният ред на обществото и със всички свои решения за работим за благото и интересите на хората. И диалогът, който имахме и на тази среща беше повече от добър.
За съжаление, часове по-късно министър Василев избра трибуната на Министерски съвет, за да се отметне от постигнатите договорки, а в ефира на БТВ в неделя отново настоя за своето решение да върне 20% ДДС за бранша.
Както вече заявихме, парламентарната група на ДПС няма да подкрепи увеличението на данъчната ставка за ресторантьорския бизнес. Това предложение вероятно няма да получи като цяло необходимата парламентарна подкрепа. Следователно волята на мнозинството е в посока запазване на 9% ДДС за ресторантьорския бизнес, при това заедно с изпълнението на условията за изсветляването му.
А що се отнася до изразеното от министър Василев неразбиране и изненада, че е канен на срещи в Народното събрание, напомняме, че по Конституция България е парламентарна република. Настоящата конфигурация е резултат от доверието, което избирателите отредиха на партиите и коалициите в Народното събрание. Решението за тази трудна за изпълнение отговорност бе продиктувано от необходимостта да се излезе от спиралата на изборите, в която бяхме две години, и да се поеме по пътя на стабилизацията и евроатлантическата перспектива, които нямат алтернатива.
Законодателят, в лицето на парламентарните групи, излъчили и подкрепящи правителството е длъжен да пази интересите на хората в страната, съобразявайки всяко свое решение с тази отговорност. А отговорност и дълг на представителите на изпълнителната власт – премиер и министри е да изпълняват тези политики.
Дълбоко вярвам в това, че разумът ще надделее над личните амбиции и със съзнанието за мястото на всеки един в тази формула на властта, министърът на финансите ще преосмисли модела си на взаимодействие с парламента, особено в навечерието на приемането на най-важния за него Закон за държавния бюджет. Защото нито той, нито цялото ни общество се нуждае от една изкуствено предизвикана дестабилизация.
Стабилността на държавата, балансът между властите и добрият диалог между политиците са ключът към постигането на важните национални задачи, които стоят пред нас, на които хората очакват и разчитат.