Петковден е! На този ден църквата почита Света Петка. Това е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Петковден бележи и края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. На масата освен обредни хлябове е хубаво да присъстват: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Денят се смята за повратен и в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Според поверието, от Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Имен ден празнуват всички, които носят името Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Честит празник!
