Призивът на Израел към цивилните да евакуират северната половина на Ивицата Газа изглежда все още не е дал желаните резултати. Това се твърди в материал на Al Jazeera.
Никой не знае какво е основното намерение на съобщението, направено в петък, но каквото и да е било то, не успя да постигне нищо, което може да се нарече пълен успех на Израел.
Израел е в почти постоянен въоръжен конфликт с палестинците, откакто тази държава е провъзгласена през 1948 г. В продължение на три четвърти век двете страни се опитват да се надхитрят и превъзхождат една друга. Първата стъпка в това е да опознаеш врага си.
Традиционното схващане беше, че Израел е бил толкова успешен в проникването в арабските политически и военни структури, че всички отхвърляха възможността за стратегическа изненада като тази, претърпяна през октомврийската война от 1973 г., когато египетските и сирийските въоръжени сили започнаха изненадваща координирана атака срещу Израел.
Напълно шокирана, израелската държава беше на ръба на поражението, но успя да се възстанови със значителна помощ от САЩ,, които изпратиха над 8000 тона военни доставки по въздуха за по-малко от седмица. Израел се зарече никога повече да не бъде хванат неподготвен и инвестира сериозно в агенти, информатори, къртици, анализатори и усъвършенствани техники за наблюдение и шпиониране.
Тогава дойде съботата на 7 октомври 2023 г., която безапелационно изпрати на бунището израелската репутация на всемогъщество и идеята, че ще знае предварително всеки ход, който палестинците ще направят. Израелската структура на отбраната и сигурността ще изучава този провал с години и всички израелци знаят, че е направена огромна грешка и всички се надяват тя да е последната, казва още авторът.
Може и да грешат. Директивата за евакуация може да е знак, че Израел не се е консолидирал напълно и че заповедта не е била предшествана от дълбок контрол.
В повечето конвенционални военни ситуации, сеенето на паника сред цивилното население неизбежно ще рефлектира върху военните. Войниците, виждайки как техните роднини, приятели и съседи бягат в паника, неизбежно се питат: „Кой съм аз тогава, за да се бия?“
След като цивилните напуснат, военните се чудят дали си струва да умрат за празна земя. Следователно една от целите на заповедта за евакуация може да е била желанието да се предизвика този задействащ ефект, се твърди още в материала.
Когато цивилните бягат в паника, те блокират комуникационните линии, което затруднява маневрирането на бойните части, довеждането на подкрепления от тила и поддържането на фронтовата линия снабдена с боеприпаси.
Ивицата Газа е това, което казва името й – тънка ивица от земя, широка по-малко от 10 км (6 мили) в северната част, с изключително гъста мрежа от непланирани и нерегулирани жилища и трафик, който е хаотичен дори без война.
Израел хвърли листовки, предаващи на цивилните да използват двата главни пътя север-юг, крайбрежния път и пътя Салах ал-Дин по-навътре. Тълпите по тези пътни артерии биха лишили палестинските бойци от възможността да се придвижат на север срещу човешкия поток.
Всяка цел, създаване на деморализация или отказ на военно движение, следва класическата военна логика, така че, каквото и да е целта на Израел като основна цел, ще бъде добър военен ход в битка с редовна армия, която действа по стандартни военни практики. В случая с Хамас те са почти безполезни от военна гледна точка и показват дълбок и тревожен провал на планирането, смята авторът на материала.
Въоръженото крило на Хамас действа като партизански отряд, а не като редовна армия. Неговите войници не са разположени в класическите казарми, откъдето биха се разположили при необходимост чрез обществена инфраструктура. Няма тил във военния смисъл – безопасна територия доста зад фронтовите линии със складове, пълни с военна техника. Хамас не споделя почти нищо с редовните армии и Израел трябва да го знае, посочва Al Jazeera.
Палестинските бойци са от народа. Те носят униформи само когато искат да изпратят пропагандно послание, като например по време на нахлуването в Израел. В Газа те се движат незабелязани, когато се разхождат. Но не им се налага да правят това много често – те се радват на огромна мрежа от тунели, която предлага солидна защита от експлозии и е невидима за самолети за наблюдение и дронове.
Дори когато бягат, разтревожени за живота си поради безразборните бомбардировки от израелските военновъздушни сили, цивилните от Газа не изглежда да изпадат в крайната фаза на страх, колективна паника, която не подлежи на никакви разсъждения. Ако Израел искаше да създаде този неконтролируем страх като пример за победа и предаване, той се провали. Ако обосновката на заповедта беше да попречи на Хамас и да я направи военно неефективна, тя също се провали, заключва авторът на статията в Al Jazeera.
