Украйна пропиля най-добрия си шанс за победа над Путин, и сега – лишена от оръжията, от които се нуждае, и на фона на насочването на международното внимание към Израел, перспективата за Киев е ужасяваща. Това коментира пенсионираният офицер от британската армия Ричард Кемп в статия за вестник The Telegraph. „Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса, както и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Контраофанзивата на Украйна трябваше да постигне стратегически пробив срещу руската отбрана или да предизвика достатъчно изтощение, за да предизвика колапс на вражеските сили, като в същото време стимулира западните страни да поддържат подкрепата си. Това трябваше да стане, преди да започнат зимните дъждове, които затрудняват маневрите на бронираните машини. Е, сега настъпи точно този момент, но няма нито пробив на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), нито изтощение на руските войски.
Нито пък се очакват такива успехи. По-скоро контраофанзивата атрофира към задънена улица, без изгледи за проникване в силно укрепената отбрана на Русия с настоящите военни способности. Дори това може да е оптимистична прогноза, тъй като Русия несъмнено подготвя собствена офанзива срещу изтощената украинска армия.
Разбира се, тежката истина е, че контраофанзивата можеше да успее, ако САЩ и европейските страни бяха показали на какво са способни. Те не успяха да го направят, като предоставиха военна помощ, достатъчна, за да поддържат Украйна способна се бори, но далеч не достатъчна, за да осигурят победа срещу такъв мощен враг, какъвто е Русия. Всяка стъпка е белязана от протакане и нежелание да се дадат на Украйна необходимите инструменти, за да завърши започнатото.
Например, след месеци на нерешителност, едва през октомври САЩ най-накрая доставиха ракетите с голям обсег ATACMS, които можеха да бъдат решаващи, ако бяха предоставени по-рано на военните на Киев. Изтребителите F-16, които биха умножили украинската бойна мощ, все още остават далечна перспектива.
Зад този жалък провал стои успешна руска кампания за сдържане. Във време, когато смелите действия бяха от съществено значение, заплахите на Москва за ескалация бяха посрещнати с плахост и страх. Вашингтон даде приоритет на избягването на ответен руски удар пред украинската победа. ATACMS са пример за това. Байдън се опасяваше от гнева на Путин, ако достави на Украйна оръжия, които биха могли да ударят руска територия. И все пак, показвайки празнотата на своите заплахи, когато ATACMS бяха използвани за първи път миналия месец, Путин омаловажи ефективността им, като увери, че те „не могат да променят ситуацията на фронтовата линия“.
Всичко това постави Украйна в тежка ситуация. Европейските лидери, много от които се колебаеха от самото начало, сега имат малка надежда да видят своята военна помощ трансформирана в успех на бойното поле. Те са уморени от войната и искат да постигнат сделка с Кремъл, за да я прекратят. Джорджа Мелони призна това в телефонен разговор с руските пранкери Вован и Лексус: „Виждам, че има много умора, трябва да кажа истината, от всички страни. Близо сме до момента, в който всички разбират, че имаме нужда от изход“.
Това бе през септември. Оттогава вниманието на света се измести от Украйна към Близкия изток, където съюзникът на Русия Иран разпалва регионален пожар. Стратегията на Путин за намаляване на подкрепата на Запада за Украйна не можеше да бъде обслужвана по-добре. Последствията от конфликта в Близкия Изток също създадоха нарастващи тревоги у дома, като градовете в САЩ и Европа бяха засегнати от масови протести срещу подкрепата на техните правителства за Израел.
Междувременно пред Джо Байдън има предстоящи избори. Външната политика може да не е решаващ фактор, който печели гласовете, но със сигурност е ключов такъв. Той се нуждае от основен плюс, за да заличи негатива от Афганистан, който безкрайно се използва от опонентите му. Той се надяваше, че възраждането на ядрената сделка на Обама с Иран и историческото нормализиране между Израел и Саудитска Арабия ще му донесат необходимото. Но и двете вече са изключени, поне в средносрочен план.
Разрешаването на войната в Украйна е една оставаща опция. Какво ще стане, ако той избере да притисне Киев с цел прекратяване на огъня, като заплаши да откаже или намали американската подкрепа? Малко европейски лидери биха възразили сериозно, както показва телефонното обаждане на Мелони.
Каквото и да се случи, ние – Великобритания – трябва да продължим да подкрепяме по-благородния, макар и труден, път към крайната победа. Дайте на Украйна превъзходството във въздуха, бойната техника и артилерията, от които се нуждае, за да промени бойното поле. Защото, ако нещата останат такива, каквито са сега, само Путин може да излезе победител.
Снимка: БГНЕС
