Църковният празник Успение на Пресвета Богородица, наричан още Успение Богородично или Голяма Богородица, е един от 12-те големи християнски празници. Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.
В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.
На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Повече от сто са храмовете в България, които носят името „Успение Богородично“. Сред тях е и черквата в родопското село Широка лъка.
Днес празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както и имената Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан. Празник има и град Варна.
