„На въпроса дали продължавам не мога да отговоря и ще обясня защо. Това са 18 години от моя живот в художествената гимнастика – една трета от него, защото съм на 24, а започнах на 6 години. Повечето хора отстрани не осъзнават, че когато си бил толкова дълго в една сфера и си дишал и живеел само с този спорт, с една единствена мечта – да спечелиш медал от олимпийски игри, е много е трудно за месец или два изведнъж да осъзнаеш първо, че ти си постигнал своята цел, след това да си поставиш по-голяма цел, дори и да е извън този спорт. За мен е много трудно още да си поставя цел – дали ще бъде в художествената гимнастика, дали ще бъде извън нея, по-голямата от тази, която аз постигнах, за да мога да бъда мотивирана и да я преследвам. А това е нещо важно, аз съм човек, който ако няма цел, той не може да се захване да прави нещо. Така че ще ми отнеме малко повече време, аз в момента все още тренирам, имам участия до края на годината. Със сигурност, когато взема това решение, ще го обявя, няма тихомълком да изляза от спорта – ще го обявя, но на този етап все още не съм решила“, отговори Боряна Калейн след Държавно клубно първенство по художествена гимнастика, предадоха медиите.
Нейният отбор – Левски Триадица, не успя да се класира за финала. Грацията обаче усети народна любов. Нейни фенове й подариха маслен портрет, на който тя е изобразена с трикото, с което представи съчетанието си с топка на Олимпиадата, където Боряна завоюва сребърен медал.
„За мен беше много емоционално това преживяване. Винаги българската публика ми е действала по този начин, независимо от това дали е демонстративно моето участие и съответно, ако е състезание с какъв ранг е то. Просто да усетиш любовта на твоите си хора е невероятно! Благодаря на всеки един човек, който дойде да подкрепи мен и всички тези деца днес на състезанието“, сподели Боряна.
„Със сигурност много деца са вдъхновени от този успех и самите те вече доста по-смело мечтаят. Това е смисълът на спорта – да вдъхновяваме и да обединяваме хората. Това е най-великото нещо! Радвам се, че аз, Стили и останалите момичета от националния отбор можем да бъдем добър пример за тези деца. Надявам се оттук нататък всяко едно следващо поколение да е все по-добро“ , допълни сребърната медалистка от Игрите в Париж.
„Човек определено живее и диша по-спокойно, когато сбъдне своята мечта. Много съм щастлива, не спирам да го повтарям два месеца вече, но това е факт и самата истина. За мен това беше едно невероятно състезание и много се радвам, че то завърши по този начин. Също съм щастлива, че и моят треньор Марияна Памукова също осъществи този дългогодишен труд, защото тя беше с мен, откакто започнах и реално този труд е общ между двете. Осъзнавам, че бях на олимпийски игри, че играх по този начин, но да осъзнаеш значението на това постижение за толкова много хора е много трудно. И може би с времето, с години може би аз ще осъзнавам колко много хора е докоснало наистина това постижение и моята игра, защото за мен това бе емоционално по един начин, но за всички останали хора, които са ме гледали, по съвсем различен начин“, поясни Боряна Калейн.