От днес стартираме нашата ежеседмична рубрика с автор – небезизвестния Робеспиер Гълъбов. Всяка седмица през забавното Робеспиер ще ни показва реални политичеки фантазии, което макар и да звучи като оксиморон, не е по-голям оксиморон от политическите противоречия, в които попадаме волно и неволно през последните години.
И последните избори удариха дъното на неизвестното и показаха, че има по-дълбоко и от Марианската падина.
Голямата изненада на последните парламентарни избори се казва… Делян Пеевски…
Всички го плюят, всеки говори против него, но явно „големият батко“ успя да прецака и самия Д-р Доган в борбата за отслабване на килограми.
Разделението в ДПС месеци преди изборите се оказа крайъгълният камък с кой ще управлява Борисов, ако има следващ Парламент.
Пеевски спечели хората с такава лекота в райони като Якоруда, Сърница, Борино, Беден и Триград, като ги превърна в „страната на неограничените възможности“, че дори левачката на Христо Стоичков спечели по-малко български фенове от самия Пеевски, по време на световните финали в САЩ `94.
Изненадата е голяма, тъй като всеки, който е избягал от Д-р „Соколов“ – Сокола, не е успял, може да питате Лютви-то и срамните за него малко над 2200 гласа.
Но този път, както виждаме Ученикът задмина Учителя си в борбата „КОЙ КОЙ Е“.
Циркът е пълен, защото предстои „Кралят-Слънце“ да реши кое от двете … ДПС-та да избере, за да започне преговори за „Голямата коалиция“.
Борисов продължава да отстоява на бурите и да стърчи както едно „дърво“ стърчи над „храстите“ и се бие с бурите, които се оказаха „топъл летен бриз“.
Борисов „разклати клоните“ и използва опита и рутината си, за да държи едно прилично ниво в неприличната ни политика и отново да оцелее.
Резултатът му, с оглед наученото от комунистическия лидер Тодор Живков, царския наследник Симеон Сакскобурготски и „силните“ криминални хора на прехода, го докараха до 20 години на върха, я като шофьор, я като бодигард, я като… Министър-председател на България…
Но организацията е голямо нещо, защото е научил доста от предходно споменатите, още повече прилича на Лидер, близък до обикновените и средно-глупави хора, на които казва: – „Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя.“ А това може да го преведем в наши дни: „ И аз съм прост, и вие сте прости“, така че, гласувайте си пак за мен…, аз съм като вас…“.
Това е водещо в психологията, народопсихологията, генетиката и всичко споменато в родната действителност. Но най-важното нещо в Политиката е Избирателят да се припознае Избраника си.
Но какво ще правим с „Ахмед-Догановите сараи“ и на кой ще заложи Борисов за „първа сглобка“, предстои да разберем.
Няма да се изненадам обаче, че и двете ДПС-та ще искат да подадат ръка на „Краля-Слънце“, „Бащата на народа“, и да се обединят в името на една „стабилна“ държава, защото все пак, ГЕРБ го гарантира.
А и не забравяйте старата максима: „В политиката няма вечни приятели, има вечни интереси.“
„Ех, Канада, Ех, Канада, ще продам червената си Лада, ще продам последната си риза, за билет до Монреал и виза…“
Мили ми Кирчо, ти си единственият, който дойде по обратния път, от Канада до България, а защо изобщо стигна до тук и „не умря при Гредетин“, само ти и енигмата ще покажат…
Но след като си бил първи и сега изоставаш с 10 %, при ставки 25 % срещу 15 % в полза на първия, взимай „товарния влак към Канада, който тръгва в 5:15 часа на 8-и коловоз…“, както пееха навремето музикално-артистичната формация НЛО.
Проблемът на ПП-ДБ е, … че нямат Лидер… Това са умни, интелигентни хора, но те даже не разбират българския манталитет. Тук хората, които даже са ходили в казарма, все още не ги приемат за подготвени в живота, камо ли да ни управляват, а до Кирчо стои и Асенчо… С предишната „сглобка“ съсипаха всичко, още повече, че лидерът им има проблеми с българския език, това автоматично му носи 10 % надолу…
Най-голямата грешка след най-големият шанс в новата история на политиката у нас направи Слави Трифонов.
От най-добрият „шоумен“, с най-успешните концерти, телевизионни изяви и прочие, единствено ЕГО-то на Слави с „големи букви“ му изигра лоша шега. И в неговия екип има кадърни и умни хора като Станислав Балабанов и комплексирани души като Тошко „Африкански“, но все пак хората го харесват ( Слави ) / харесваха го и той изпусна шанса на живота си… да покаже, че може да управлява с твърда ръка, така както го прави десетки години в екипа си… Но Слави е свикнал да изпуска моментите – да се ожени, когато най-много го искаха, да не бъде „лошият в този филм“, когато цяла България го подкрепяше и да бъде „Цвете мое“, когато всички плачеха с него и го направиха номер 1 в политиката… но явно и хората в „черни дрехи и бели души“, неправилно са го съветвали и са имали по-голямо его и от неговото….
Стигаме и до Възраждане, които имат „леви“ убеждения, проруска политика, и идеали като „равенство“ и „братство“, но и руснаци, и опълченци, и „братя“ имат едно важно правило, „най-силният“ винаги ни води, генерали, полковници, опълченци… Дали Костадин Костадинов е човекът – олицетворение на „руската мечка“ и „българския лъв“, вечното приятелство и обща сила, може да прецените сами, но с този лидер Възраждане стигна своя „Еверест“ от картата на света, докато не дойде истинският „Боримечката“ в българското Възраждане…
Хубавото на тези избори е, че най-смелият борец сред политиците успя да влезе в Парламента, да назовава нещата с точните и прави думи, да показва, че не го е страх от нищо след десетки участия в парламентарна зала и говорене на всички с тезата “право куме в очи“, засега теза, която го върна обратно, където му е мястото. Големият проблем на Радостин Василев в момента е, дали ще си напише „съчинението-разсъждение“ и след „тезата“ ще покаже разсъждението и ще продължи по правилния и „трънлив, но славен път“. Малко са хората с неговото „чейне“ и смелост в България, напомня ми на един „Войвода от борбата за Освобождението на България“, лошото е, че за момента и той, като Капитан Петко Войвода, е сам в битката с „турци и наши“, защото първи ще го предадат най-близките „спас-турчеви“ новозванци, така че Радостин тепърва ще трябва да води самостоятелна битка и да избира между „турското и стамболово време“. Но неговата смелост може да запали много и истински последователи за „Освобождението на България“.
И за финал, Политиката и парите вървят „ръка за ръка“, но не забравяйте думите на Хари Труман – 33-ия Президент на САЩ, които казват всичко…
„Моят избор в ранните години на живота ми беше или да бъда пианист в Публичен дом, или Политик… И ако трябва да кажа истината, няма особена разлика…“
Робеспиер Гълъбов
*
А кой е Робеспиер Гълъбов?
Робеспиер Гълъбов е ст. научен сътрудник, преподавател в
Университет, представител на интелигентната класа през 70-те и 80-
те години на миналия век.
С мечтата си да живее нормално в едно мечтано общество, да бъде
щастлив със своето семейство и да му оситури спокоен и достоен
живот, Гълъбов демонстрира изключителна честност, но често
попада в комични ситуации, свъразни, я с бюрокращината в
държавната администрация, я с някой майстор на частно, я с някоя
студентка, която търси лесно вземане на изпит, а за финал е
поставен на колене и от самата съпруга и дете…
Животът на преподавателя, който е достоен да стане един ден и
Професор, се различава от болнавото ни общество и продължава да
е актуален и днес, когато умните, интелигентните и честните
попадат в клопката на едно изродено, крдливо и пошло общество и
остават „белия гълъб“ в тежкия и изморителен живот, смазани от
стрес, лъжи и манипулации във всички области на живота.
Затова неговите коментари и анализи са важни и ни носят само
истина, която трудно срещаме в жестоката ни действителност.