На президентските избори в САЩ има възможност кандидатът, получил повече гласове, да не бъде избран за президент. Как се случва това? Обикновено резултатът се решава в така наречените „колебаещи се щати“.
Американският изборен процес протича в два етапа, което е компромисен вариант между прекия и непрекия вот за държавен глава. Първо гражданите гласуват за т. нар. Избирателна колегия, а тя на свой ред определя президента.
Колегията се състои от 538 делегати (електори, избиратели) – колкото членовете на двете камари на Конгреса. За да спечели Белия дом, даден кандидат трябва да получи повече от половината гласове, тоест минимум 270. Така се ражда и един от възможните парадокси – равенство между представителите на двете партии. Ако кандидатите получат по 269 гласа в колегията, новият президент ще бъде избран от Конгреса.
Всеки щат излъчва определен брой делегати, който зависи от неговото население. В изборния ден – винаги във вторника след първия понеделник на ноември, всъщност се провеждат 50 вота в 50-те американски щата.
Следва голямото пресмятане по метода „победителят печели всичко“.
Независимо дали в Калифорния, например, за Камала Харис бюлетина пуснат 50,1% или 99% от гласувалите, тя би получила всичките 54 калифорнийски делегати.
Вторият етап, през декември, ще e гласуването на Избирателната колегия. Всеки от делегатите трябва да пусне бюлетина за кандидата от своята партия.
Така президент може да стане получилият по-малко гласове на национално ниво. Това се е случвало цели 5 пъти в американската история, за последно през 2016 г., тъй като тогава Тръмп изненадващо спечели „колебаещите се щати“.
Принципно се смята, че гласуването в Избирателната колегия е чиста формалност, заради задължителното гласуване за собствения кандидат. Това обаче не беше така през януари 2021 г., когато поддръжници на Тръмп направиха опит да го осуетят, щурмувайки Капитолия.
За разлика от повечето щати, които винаги избират кандидати от една и съща партия, „колебаещите се“ щати са непредвидими – веднъж предпочитат републиканците, друг път – демократите. „Единият съсед гласува за Харис, а другият – за Тръмп. Много е вълнуващо тук. Реално само в ключовите щати кандидатите водят истинска кампания. Останалата част от страната почти няма значение“, разказва Ерик Маутаан, кореспондент на RTL в САЩ. Тази година колебаещите се щати са 7: Невада, Аризона, Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания, Северна Каролина и Джорджия. А за най-ключов сред ключовите се смята Пенсилвания. През 2020 г. Байдън спечели щата с малко над 1% разлика в гласовете. Ключов фактор е и предварителното гласуване по пощата или присъствено. На много места рекорден брой избиратели упражниха това свое право преди 5 ноември. За разлика от преди 4 години, когато Тръмп разкритикува ранното гласуване, този път републиканските привърженици изненадаха с високата си активност.
САЩ са единствената държава с подобен избор на президент. Обичайно в президентските републики, каквато е Америка, държавният глава се избира пряко от гражданите. Обратната е ситуацията в повечето парламентарни републики, където той се избира от законодателната власт или друг колективен орган. САЩ съчетават двете практики в един модел. България е смятана за изключение от типичните парламентарни републики, тъй като и у нас президентът се избира пряко от пълнолетните граждани.
