Европейският съюз въвежда редица нови правила в рамките на Регламента за екодизайн на устойчиви продукти.
Европейският моден алианс /EМА/ посрещна политици и представители на индустрията на поредица от кръгли маси в Европейския парламент в Брюксел в сряда, организирани от евродепутата Кристиан Елер.
Докладът на групата, озаглавен „Състояние на европейската мода“, разкрива състоянието на индустрията, която се намира в критичен момент във време на бизнес и социални трансформации – и не е подготвена за множеството регулации на ЕС.
Проучването е проведено с 27-те членове на групата, сред които са представители на Италия, Франция, Германия.
Само 44% от анкетираните са запознати с цифровия продуктов паспорт или DPP, който изисква от марките да предоставят подробни данни за материалите, произхода и екологичния отпечатък на даден продукт.
„Модните марки, от малки до големи, посочват, че се нуждаят от финансова подкрепа за своя устойчив преход, както и от по-лесен достъп до материали и инфраструктура“, заяви председателят на ЕМА Скот Липински.
Марките изпитват „объркване“, тъй като се въвеждат множество нива на регулации, както и се сблъскват с финансовия натиск, за да се справят с изискванията. „Съществуват смесени чувства [от страна на модните къщи и опасения, че с цялото ново законодателство ще бъде по-трудно да се конкурираме с предприятията в други региони, които нямат такова ниво на законодателство“, каза съветникът по устойчивост Кристин Гулай, която е работила с марките Kering, Pangaia и Eden, наред с други.
Много компании в сектора смятат, че предстои „цунами“ от законодателство, а те не знаят или не разбират спецификата на това как да се съобразят с изискванията, нямат ресурси и умения за достигане на нивото или не знаят как да финансират прехода.
„Това е огромна финансова тежест за по-малките предприятия. Нуждаем се от субсидии, ако искаме да има подходяща конкуренция с по-големите играчи в други региони“, каза Гулай.
Дирк Вантигем, генерален директор на Европейската конфедерация за облекло и текстил, или Euratex, който присъстваше в залата, подчерта, че европейските компании се конкурират с държави производителки като Индия или Пакистан, които могат да произвеждат на по-ниска цена. Ако натискът върху разходите се увеличи с тези нови разпоредби, европейският производствен сектор ще бъде ощетен.
Новоназначеният комисар по околната среда Джесика Росуол обърна внимание на един от основните проблеми, които тормозят индустрията.
„Нека бъдем честни по отношение на предизвикателствата, пред които сме изправени. Една от областите, които изискват внимание, е ниският процент на рециклиране и събиране на рециклируеми текстилни продукти в Европа“, каза тя. В Европа се генерират повече от 12 милиона тона текстилни отпадъци годишно, но само 22% от тях се събират разделно, а 8% се използват повторно, допълни Росуол.
От 1 януари държавите членки ще бъдат задължени да създадат системи за разделно събиране на текстилни отпадъци.