България изостава от индикативния график за изпълнението на своя План за възстановяване и устойчивост. Това посочва Европейската комисия в своята междинна оценка по заложените в Плана реформи.
- Реклама -
Политическата нестабилност в периода между 2021 и 2023 г. е една от причините за това, считат от Комисията.
Напредъкът на българските реформи е бавен и ключовите етапи не са достигнати или завършени“, посочва Европейската комисия.
България е поискала 35% от средствата по своя план, което отговаря на 26% от заложените цели и реформи в него, сочи още оценката, като спрямо Европа България е по средата. Правителството отправи второто си искане за плащане към Европейската комисия през октомври 2023 г., или с около година закъснение, но така и не го получи в рамките на миналата година. Планирано бе то да е в размер на 700 млн. евро, но вероятно изплатената сума ще бъде и по-малка, тъй като не всички цели са изпълнени, включително и така важния закон за личния фалит.
Лидер сред страните членки е Франция, която към февруари 2024 г. вече е поискала 76% от средствата, които ѝ се полагат. Поисканите пари отговарят на 73% от заложените в документа цели и реформи.
Италия също е сред първенците и вече е поискала над половината от своите средства по Плана, които обаче отговарят на едва 37% от целите и реформите.
Румъния е поискала 31% от дължимите средства, изпълнявайки 28% от заложените цели и ангажименти. Хърватия пък е поискала 36.5%, което обхваща 28% от заложените цели.
Най-зле се представят Унгария, която е поискала едва 8.8% от полагащите ѝ се средства, и Полша с 10.5%.
Към днешна дата са изплатени общо около 225 млрд. евро на държавите членки. От тях 67 млрд. евро са изплатени авансово.
Снимка: БГНЕС
България изостава от индикативния график за изпълнението на своя План за възстановяване и устойчивост. Това посочва Европейската комисия в своята междинна оценка по заложените в Плана реформи.
- Реклама -
Политическата нестабилност в периода между 2021 и 2023 г. е една от причините за това, считат от Комисията.
Напредъкът на българските реформи е бавен и ключовите етапи не са достигнати или завършени“, посочва Европейската комисия.
България е поискала 35% от средствата по своя план, което отговаря на 26% от заложените цели и реформи в него, сочи още оценката, като спрямо Европа България е по средата. Правителството отправи второто си искане за плащане към Европейската комисия през октомври 2023 г., или с около година закъснение, но така и не го получи в рамките на миналата година. Планирано бе то да е в размер на 700 млн. евро, но вероятно изплатената сума ще бъде и по-малка, тъй като не всички цели са изпълнени, включително и така важния закон за личния фалит.
Лидер сред страните членки е Франция, която към февруари 2024 г. вече е поискала 76% от средствата, които ѝ се полагат. Поисканите пари отговарят на 73% от заложените в документа цели и реформи.
Италия също е сред първенците и вече е поискала над половината от своите средства по Плана, които обаче отговарят на едва 37% от целите и реформите.
Румъния е поискала 31% от дължимите средства, изпълнявайки 28% от заложените цели и ангажименти. Хърватия пък е поискала 36.5%, което обхваща 28% от заложените цели.
Най-зле се представят Унгария, която е поискала едва 8.8% от полагащите ѝ се средства, и Полша с 10.5%.
Към днешна дата са изплатени общо около 225 млрд. евро на държавите членки. От тях 67 млрд. евро са изплатени авансово.
Снимка: БГНЕС
