Егейско море, под взаимната прегръдка на Турция и Гърция, отдавна е както граница, така и мост между цивилизациите. Водите му, носещи търговци, поети и воини, сега са изправени пред още едно изпитание, което не е предизвикано от природните стихии, а от решения, които заплашват да помрачат общия хоризонт с раздор.
В продължение на десетилетия Гърция и Турция поддържат отношения, изпълнени със спорове за суверенитет, въздушно пространство и морски права в Егейско море и Източното Средиземноморие. Самостоятелното тълкуване на закона от страна на Гърция и желанието ѝ да разшири териториалните си води съгласно международните конвенции естествено се разглеждат от Турция като пряка заплаха за нейните интереси. Твърденията за нарушаване на въздушното пространство само засилват напрежението, като Гърция обвинява Турция в навлизане, докато Турция твърди, че границите остават нерешени, като упорито се противопоставя.
Под повърхността съперничещите си претенции за запасите от въглеводороди в региона наливат масло в огъня, а Анкара предпочита пряк диалог по тези въпроси. Милитаризацията на островите в Егейско море остава друг известен проблем. Турция смята, че международните споразумения налагат тяхната демилитаризация, докато Гърция се аргументира със самозащита. Миграционната криза допълнително усложнява нещата, като Турция обвинява Гърция в незаконно изтласкване – твърдение, което Европейският съд по правата на човека открито обоснова, като постанови, че тази практика е незаконна и разпореди обезщетение на засегнатите страни.
В последно време в. „Та Неа“, един от водещите гръцки вестници, съобщава, че Гърция се готви да засили военното си присъствие в Егейско море. Плановете включват разполагането на 17 ракетни системи Spike NLOS от Израел с обсег на действие от 32 километра до лятото на 2025 г. В момента се водят преговори за израелски ракетни системи PULS с обсег на действие 300 километра. Ако бъдат закупени, 38 единици PULS ще бъдат разположени по островите, образувайки така наречената „ракетна стена“. Гърция обмисля и по-нататъшно придобиване на ракети с обсег до 200 километра, които да допълнят съществуващия арсенал от Exocet френско производство.
Обосновка на милитаризацията
Милитаризацията на Додеканезите в Егейско море от страна на Гърция, особено спорната ѝ инициатива за „ракетна стена“, заплашва да наруши деликатния баланс, поддържан в продължение на десетилетия. Подобни действия не само противоречат на международните споразумения, но и застрашават регионалната стабилност.
Гърция защитава военното си укрепване като необходимост за самозащита, но международното право представя различна гледна точка. Лозанският договор от 1923 г. и Парижкият мирен договор от 1947 г. изрично изискват демилитаризация на егейските острови, за да се предотврати конфликт. Турция, която спазва тези споразумения, разглежда действията на Гърция като нарушаване на доверието. Въпреки твърденията на Гърция за външни заплахи, военната позиция на Турция остава отбранителна, насочена по-скоро към запазване на суверенитета ѝ, отколкото към търсене на конфронтация. Разполагането на усъвършенствани ракетни системи толкова близо до бреговете на Турция се възприема като ненужна провокация.
От стратегическа гледна точка усилията на Гърция за милитаризация крият значителни рискове. Близостта на Додеканезите до Турция ги превръща в потенциални огнища на напрежение, а не в отбранителни крепости. Вместо да укрепват сигурността, тези мерки увеличават вероятността непредвидени инциденти да прераснат в по-широк конфликт.
В икономически план разходите са зашеметяващи. Докладите сочат, че отбранителните програми на Гърция, включително ракетните и антидронните системи, ще надхвърлят 2 млрд. евро (2,08 млрд. долара). За страна, която все още се бори с икономическото възстановяване, подобни разходи отклоняват важни ресурси от основни сектори като здравеопазването и образованието.
За разлика от тях, Турция е възприела по-балансиран подход, инвестирайки в устойчива отбранителна индустрия, без да подкопава икономическата стабилност. Зависимостта на Гърция от скъпи чуждестранни поръчки не само натоварва икономиката ѝ, но и рискува да отчужди съюзниците, които се застъпват за дипломатически решения.
Конфронтация или сътрудничество
Егейско море не е просто спорно пространство, а споделено наследство, което от векове свързва цивилизациите. Водите му са подхранвали културния обмен, икономическите връзки и взаимното разбирателство. Споразуменията за управление на Егейско море отразяват това наследство, като гарантират, че регионът ще остане мост, а не поле за битки.
Въпреки действията на Гърция, Турция остава ангажирана с диалога и мирните решения. Егейско море предлага широки възможности за сътрудничество. Съвместните усилия в областта на морската сигурност, опазването на околната среда и възобновяемата енергия могат да превърнат региона в модел за партньорство.
Турция продължава да призовава за преговори, като подчертава, че милитаризацията е контрапродуктивен подход, който подхранва напрежението. Трайната сигурност може да бъде постигната само чрез доверие, уважение и спазване на международното право. Трябва да се отбележи, че бъдещето на Егейско море трябва да отразява партньорство, а не разделение. Милитаризацията на Гърция противоречи на тази визия, докато Турция остава непоколебима в стремежа си към мир и стабилност. Изборът за Гърция е ясен: да продължи с политиките на изолация и ескалация или да приеме диалога и сътрудничеството. Турция е готова, както винаги, да превърне Егейско море в доказателство за това какво могат да постигнат съседите чрез разбирателство и сътрудничество.