На 6 февруари в Русия се отбелязва Денят на дипломатическия работник, а по този повод руският информационен център „Известия“ публикува интервю с посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова.
- Реклама -
Според нея през последното десетилетие работата на руските дипломати в Западните страни, включително България, драстично се е променила. Тя подчертава, че след разпада на СССР Русия е вярвала в изграждането на общо пространство от Атлантика до Владивосток, но отношението на Запада според Москва показало стремеж да направи Русия „младши партньор“ с ограничен суверенитет и икономическа зависимост.
„Нежеланието на руския президент да приеме този модел на отношения доведе до сегашния конфликт в Украйна“, заявява Митрофанова.
България в „послушно“ изпълнение на заповеди от НАТО и ЕС
Посланикът отбелязва политическата нестабилност в България, напомняйки за седемте предсрочни парламентарни избори от 2021 до 2024 г. Тя критикува външнополитическия курс на страната, заявявайки, че „българските политици фанатично изпълняват нарежданията на ЕС и НАТО“, като държавата е сред водещите в помощта за Украйна и антируската риторика.
Въпреки това, Митрофанова изразява надежда, че новото българско правителство може да прояви „повече здрав разум“ и да бъде „по-умерено спрямо Русия“.
„Контактите с България са сведени до нула“
Митрофанова подчертава, че на държавно ниво контактите между София и Москва практически не съществуват – по инициатива на българската страна. Тя посочва, че Министерството на външните работи и Министерството на образованиетопрепоръчват на институции и общини да не комуникират с руското посолство, което по думите ѝ играе ролята на „директна забрана“.
Според нея подобрение на отношенията може да се случи само при глобални промени, особено в диалога между Москва и Вашингтон.
„Сега топката е в полето на Запада. Нашият президент многократно е заявявал, че Русия не отказва сътрудничество, но само при условия на взаимно уважение“, заключава Митрофанова.
На 6 февруари в Русия се отбелязва Денят на дипломатическия работник, а по този повод руският информационен център „Известия“ публикува интервю с посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова.
- Реклама -
Според нея през последното десетилетие работата на руските дипломати в Западните страни, включително България, драстично се е променила. Тя подчертава, че след разпада на СССР Русия е вярвала в изграждането на общо пространство от Атлантика до Владивосток, но отношението на Запада според Москва показало стремеж да направи Русия „младши партньор“ с ограничен суверенитет и икономическа зависимост.
„Нежеланието на руския президент да приеме този модел на отношения доведе до сегашния конфликт в Украйна“, заявява Митрофанова.
България в „послушно“ изпълнение на заповеди от НАТО и ЕС
Посланикът отбелязва политическата нестабилност в България, напомняйки за седемте предсрочни парламентарни избори от 2021 до 2024 г. Тя критикува външнополитическия курс на страната, заявявайки, че „българските политици фанатично изпълняват нарежданията на ЕС и НАТО“, като държавата е сред водещите в помощта за Украйна и антируската риторика.
Въпреки това, Митрофанова изразява надежда, че новото българско правителство може да прояви „повече здрав разум“ и да бъде „по-умерено спрямо Русия“.
„Контактите с България са сведени до нула“
Митрофанова подчертава, че на държавно ниво контактите между София и Москва практически не съществуват – по инициатива на българската страна. Тя посочва, че Министерството на външните работи и Министерството на образованиетопрепоръчват на институции и общини да не комуникират с руското посолство, което по думите ѝ играе ролята на „директна забрана“.
Според нея подобрение на отношенията може да се случи само при глобални промени, особено в диалога между Москва и Вашингтон.
„Сега топката е в полето на Запада. Нашият президент многократно е заявявал, че Русия не отказва сътрудничество, но само при условия на взаимно уважение“, заключава Митрофанова.
