Какво искат ключовите държави от преговорите за войната в Украйна?

Тази седмица може да се окаже решаваща за развитието на войната в Украйна, след като се проведоха две спешно организирани срещи – една в Париж и друга в Рияд.

За първи път в Саудитска Арабия държавният секретар на САЩ Марко Рубио и външният министър на Русия Сергей Лавров се срещнаха за преки разговори. В същото време, европейските лидери се събраха в Париж, за да обсъдят позицията си спрямо евентуални преговори между Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Украйна не присъства нито в Париж, нито в Рияд.

КРАЙ! Преговорите свършиха, ето за какво се разбраха Вашингтон и Москва (ОБНОВЕНО)

Преговори между Русия и САЩ

САЩ

Делегацията на САЩ в Рияд беше ръководена от държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф, но ключовият глас в преговорите остана на 12 000 км – във Флорида, където Доналд Тръмп следеше развитието на разговорите от Палм Бийч.

Въпреки че публичните изяви на Тръмп в последните дни не бяха пряко свързани с Украйна, ясно е, че темата е във фокуса на неофициалните му дискусии. В неделя президентът на САЩ заяви пред репортери, че е доволен от хода на преговорите, като подчерта, че краткосрочната му цел е прекратяване на бойните действия, а дългосрочната – намаляване на американското участие в конфликта.

Тръмп обаче не е дал ясна визия за следвоенната Украйна, което предизвиква сериозни опасения в Европа.

Президентът на САЩ заяви, че очаква Володимир Зеленски да бъде част от „разговора“, но не и от преговорите в Рияд. Според Марко Рубио, преговорите в Саудитска Арабия са само първата стъпка от дълъг процес, който „очевидно“ ще включва и Европа, и Украйна.

ДЪЛГООЧАКВАНА СРЕЩА: Путин е готов да разговаря със Зеленски

Тази позиция донякъде успокоява европейските съюзници на САЩ, особено след последните противоречиви сигнали от Вашингтон.

Тръмп даде индикация, че би се съгласил с оценката на министъра на отбраната Пийт Хегсет, че връщане на Украйна към границите отпреди 2014 г. е нереалистично, но очаква Киев „да си върне някои територии“. Това обаче остава неприемливо за Украйна.

Русия

Руският президент Владимир Путин отдавна е заявил своите условия за мир:

🔹 Признаване на окупираните територии като руски
🔹 Отмяна на санкциите срещу Москва
🔹 Гаранция, че Украйна няма да стане член на НАТО

Повечето европейски държави категорично отхвърлят тези искания. САЩ предпазливо говорят за компромиси, но посочват, че и двете страни трябва да направят отстъпки.

Русия вижда срещата в Рияд като основен приоритет, а Сергей Лавров подчерта, че Москва е там, за да чуе предложенията на САЩ за прекратяване на войната.

За разлика от Вашингтон, Москва не вижда смисъл Европа да бъде част от преговорите. Путин отдавна настоява, че единственият равноправен партньор за разговори са Съединените щати, които обвинява за началото на конфликта.

Остава неясно дали Русия е готова на компромиси.

Украйна – големият отсъстващ от преговорите

Украинският народ продължава да живее в несигурност, а Русия все още окупира близо 25% от украинската територия.

Украйна отказва да приеме всякакви преговори, които се водят без нейно участие. Президентът Володимир Зеленски заяви преди срещата в Рияд:

„Украйна приема всякакви преговори за Украйна без Украйна за безрезултатни и не може да ги признае.“

Мнозина в Киев смятат, че предишните мирни споразумения с Русия само отложиха по-мащабната инвазия, а ново такова би довело до същото.

Реакциите в Европа

Великобритания

🔹 Британският премиер Киър Стармър се опитва да бъде свързващо звено между европейските лидери и Доналд Тръмп.
🔹 Лондон предлага изпращане на войски в Украйна като възпираща сила срещу бъдеща руска агресия.
🔹 Дебатите за военния бюджет на Обединеното кралство са в разгара си – планира се увеличаване на разходите за отбрана от 2,3% на 2,5% от БВП.

Германия

🔹 Берлин е разтърсен от подхода на Тръмп към Украйна.
🔹 Германия е изключително скептична към евентуална мирна сделка без участието на ЕС.
🔹 Подкрепата за Украйна остава силна, но вътрешнополитическите кризи в Германия могат да забавят конкретни военни ангажименти.

Полша

🔹 Полша е един от най-силните поддръжници на Украйна.
🔹 Варшава е изненадана и притеснена от сигналите на Вашингтон за потенциални компромиси с Русия.
🔹 Военният бюджет на Полша вече е близо 5% от БВП, като страната настоява и другите европейски държави да увеличат своите разходи за отбрана.

Франция

🔹 Президентът Еманюел Макрон настоява за обща европейска стратегия пред лицето на променящата се американска политика.
🔹 Във Франция преобладават негативни реакции към възможно сближаване между Тръмп и Путин.
🔹 Френските лидери предупреждават, че оставянето на Европа извън преговорите може да има сериозни геополитически последици.

Разделение и несигурност

🔹 САЩ и Русия започнаха диалог, но крайната цел на преговорите остава неясна.
🔹 Украйна и Европа са изключени от първата фаза на дискусиите, което предизвиква остри реакции.
🔹 Европейските държави се опитват да формулират обща позиция, но са разединени по въпроса за участието си в потенциално мирно споразумение.

Настоящата дипломатическа динамика може да доведе до дълбоки промени в геополитическата архитектура на сигурността, но изходът от преговорите остава несигурен.