Изследване показва, че околната среда е около 10 пъти по-важна от гените за обяснението на това защо при някои хора рискът от ранна смърт е по-висок, отколкото при други, съобщи „Гардиън“.
Проучването се основава на анализ на информация от почти 500 000 участници в базата данни на британската банка BioBank, включително отговори на въпросници, както и данни за смъртни случаи и заболявания, настъпили след записването на хората.
Експертите твърдят, че работата подчертава значението на „експозицията“ – множеството фактори на околната среда, с които се сблъскваме през живота си, от условията на живот до това дали пушим – за здравето, включително за това как остаряваме и защо развиваме свързани с възрастта хронични заболявания.
Д-р Остин Арджентиери, първи автор на изследването в Харвард и Института „Брод“, заяви:
„Инвестициите в разбирането и промяната на средата вероятно ще имат голямо въздействие върху подобряването на здравето на всички нас“.
В списание Nature Medicine Арджентиери и колегите му от Оксфорд и други институции съобщават как са анализирали дали 164 фактора от околната среда – от приема на сол до живота с партньор – са свързани с риска от преждевременна смърт.
След като са изключили например фактори, свързани със съществуващи заболявания, или такива, които просто биха могли да отразяват друг основен фактор, екипът е останал с 85 експозиции на околната среда, свързани с риска от преждевременна смърт.
След това те извършиха допълнителен анализ на базата на протеини в кръвта, за да установят кои от тези експозиции са свързани и с това колко бързо хората остаряват биологично.
Получените 25 експозиции на околната среда включват фактори от детството, като например пушенето на майката около раждането и дали участниците са били сравнително ниски на 10-годишна възраст, както и по-скорошни фактори, като например дали участниците са били заети и доходите на домакинствата им.
Приемът на алкохол и други аспекти на храненето не са били сред експозициите, вероятно, според изследователите, поради трудностите при изследването на тези фактори чрез въпросници и несъответствията в техните асоциации.
Екипът съобщи, че много от 25-те експозиции са показали връзки с определени заболявания, свързани с възрастта, и биомаркери на стареенето. Това, според Арджентиери, хвърля светлина върху различните начини, по които те могат да повлияят на ранната смъртност. Важно е да се отбележи, че 23 от тези експозиции могат да бъдат променени.
При допълнителен анализ екипът установява, че възрастта и полът заедно обясняват около половината от вариациите в риска от преждевременна смърт, докато 25-те експозиции на околната среда заедно обясняват още 17% от вариациите. За разлика от тях генетичната предразположеност към 22 основни заболявания обяснява по-малко от 2 % от допълнителните вариации.
Експозициите на околната среда са по-важни от гените и за обяснението на причините, поради които някои хора са изложени на по-висок риск от развитие на заболявания на белите дробове, сърцето и черния дроб в бъдеще.
Обратното обаче е валидно за заболявания като рак на гърдата, рак на простатата и деменция, което показва, че в някои случаи генетичният риск е от по-голямо значение.
Арджентиери заяви:
„Предоставяме едни от първите доказателства от добре подготвено проучване, за да очертаем всички експозиции, които влияят на стареенето на биологично ниво. Освен това показваме, че тези експозиции са вероятно свързани с целия процес на стареене в зряла възраст, тъй като са свързани с ключови биологични механизми на стареене, бъдещ риск от свързани с възрастта заболявания и смъртност“.
Проучването има ограничения, включително това, че резултатите могат да се различават в други държави, експозициите на околната среда са измерени само в един момент, повдигнатите асоциации отразяват причината и следствието и може да има експозиции на околната среда, които не са взети предвид.