Правителството прие проектобюджета за 2025 г., който е съобразен с ревизираната икономическа рамка на ЕС. С обновената средносрочна прогноза бюджетното планиране е удължено до четиригодишен период (2025–2028 г.).
През февруари 2025 г. бяха изготвени проекти на трите бюджетни закона и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025–2028 г., съобразени с политическите приоритети на правителството. За всяка година от прогнозния период се предвижда дефицит по консолидираната фискална програма между 2,2 и 3,0% от БВП, като за 2027 и 2028 г. се очаква той да спадне съответно до 2,7 и 2,2%. Това отразява основно разходните политики, заложени за 2025 и 2026 г., както и приетите през 2024 г. мерки за приходите.
В средносрочен план се очаква стабилен ръст на приходите, включително на данъчните и осигурителните постъпления, докато помощите от чужбина леко намаляват след 2025 г. и отбелязват по-значителен спад през следващите години. Разходите по консолидираната фискална програма остават в рамките на 40% от БВП за периода 2025–2028 г., без да надвишават този праг.
Държавният дълг се предвижда да нараства постепенно, достигайки 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г.Фискалният резерв към края на 2025 г. остава на ниво от 4,5 млрд. лв., както е заложено в бюджета за 2024 г.
Данъчната политика през този период ще подкрепя макроикономическата стабилност, устойчивостта на бюджета и икономическия растеж. Сред приоритетите са подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и укрепване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За повишаване на приходите в бюджета са предложени законодателни мерки, чиито ефекти са отчетени в прогнозите.
Правителството прие проектобюджета за 2025 г., който е съобразен с ревизираната икономическа рамка на ЕС. С обновената средносрочна прогноза бюджетното планиране е удължено до четиригодишен период (2025–2028 г.).
През февруари 2025 г. бяха изготвени проекти на трите бюджетни закона и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025–2028 г., съобразени с политическите приоритети на правителството. За всяка година от прогнозния период се предвижда дефицит по консолидираната фискална програма между 2,2 и 3,0% от БВП, като за 2027 и 2028 г. се очаква той да спадне съответно до 2,7 и 2,2%. Това отразява основно разходните политики, заложени за 2025 и 2026 г., както и приетите през 2024 г. мерки за приходите.
В средносрочен план се очаква стабилен ръст на приходите, включително на данъчните и осигурителните постъпления, докато помощите от чужбина леко намаляват след 2025 г. и отбелязват по-значителен спад през следващите години. Разходите по консолидираната фискална програма остават в рамките на 40% от БВП за периода 2025–2028 г., без да надвишават този праг.
Държавният дълг се предвижда да нараства постепенно, достигайки 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г.Фискалният резерв към края на 2025 г. остава на ниво от 4,5 млрд. лв., както е заложено в бюджета за 2024 г.
Данъчната политика през този период ще подкрепя макроикономическата стабилност, устойчивостта на бюджета и икономическия растеж. Сред приоритетите са подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и укрепване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За повишаване на приходите в бюджета са предложени законодателни мерки, чиито ефекти са отчетени в прогнозите.