За Георги домът му се е превърнал в затвор, от който той може да излезе единствено с чужда помощ. След тежък инсулт, мъжът е обездвижен и единственият начин да напусне жилището си е с помощта на поне трима души, които да го изнесат с инвалидната количка по стълбите на входа.
- Реклама -
Съпругата му Силвия отчаяно търси решение на проблема. Тя моли съседите за съгласие да бъде монтирана рампа за инвалидни колички във входа, която да позволи на Георги самостоятелно да излиза. Въпреки очевидната необходимост, съкооператорите ѝ отказват подкрепа, а само няколко подписа обричат мъжа на изолация и зависимост.
Осъден на изолация от своите съседи
Вече осем години, четирима здрави мъже са необходими, за да свалят Георги до входа на кооперацията, когато трябва да отиде на лекар. Вместо да получи необходимата подкрепа, съдбата му е оставена в ръцете на съседите, които с нежеланието си да подпишат решение за изграждане на рампа, го обричат на доживотна изолация.
Този отказ предизвика буря от обществено недоволство. Стотици възмутени граждани се събраха пред дома на Георги, за да протестират срещу отказа на съседите да подкрепят изграждането на рампата.
Последен шанс за достоен живот
Силвия не може да повярва, че хората, с които споделят един вход, могат да ги лишат от възможността да кандидатстват по програма на Министерството на труда и социалната политика, която предоставя средства за изграждането на рампата. Крайният срок за кандидатстване наближава, а без необходимите подписи Георги ще остане зависим от помощта на други хора до края на живота си.
Семейство Барукчиеви вярват, че техният град няма да се прочуе като мястото, където един човек е обречен на доживотен домашен затвор заради липсата на достъпна среда. Въпросът остава – ще надделее ли човечността или безразличието ще осъди Георги на вечна изолация?
За Георги домът му се е превърнал в затвор, от който той може да излезе единствено с чужда помощ. След тежък инсулт, мъжът е обездвижен и единственият начин да напусне жилището си е с помощта на поне трима души, които да го изнесат с инвалидната количка по стълбите на входа.
- Реклама -
Съпругата му Силвия отчаяно търси решение на проблема. Тя моли съседите за съгласие да бъде монтирана рампа за инвалидни колички във входа, която да позволи на Георги самостоятелно да излиза. Въпреки очевидната необходимост, съкооператорите ѝ отказват подкрепа, а само няколко подписа обричат мъжа на изолация и зависимост.
Осъден на изолация от своите съседи
Вече осем години, четирима здрави мъже са необходими, за да свалят Георги до входа на кооперацията, когато трябва да отиде на лекар. Вместо да получи необходимата подкрепа, съдбата му е оставена в ръцете на съседите, които с нежеланието си да подпишат решение за изграждане на рампа, го обричат на доживотна изолация.
Този отказ предизвика буря от обществено недоволство. Стотици възмутени граждани се събраха пред дома на Георги, за да протестират срещу отказа на съседите да подкрепят изграждането на рампата.
Последен шанс за достоен живот
Силвия не може да повярва, че хората, с които споделят един вход, могат да ги лишат от възможността да кандидатстват по програма на Министерството на труда и социалната политика, която предоставя средства за изграждането на рампата. Крайният срок за кандидатстване наближава, а без необходимите подписи Георги ще остане зависим от помощта на други хора до края на живота си.
Семейство Барукчиеви вярват, че техният град няма да се прочуе като мястото, където един човек е обречен на доживотен домашен затвор заради липсата на достъпна среда. Въпросът остава – ще надделее ли човечността или безразличието ще осъди Георги на вечна изолация?
