Бившият подуправител на БНБ Калин Христов определи бюджета за 2024 г. като „силно разочароващ“, тъй като разходите продължават да се раздуват, вместо да се оптимизират. Той подчерта, че ръстът от 6,1% в разходите е най-големият от 1997 г.
Липса на оптимизация и надценени приходи
Христов изрази загриженост относно прогнозираните приходи, които са завишени с над 33%, и предупреди, че това крие сериозен риск от по-голям бюджетен дефицит в края на годината.
Вместо да се положат усилия за контрол върху разходите, правителството залага на надценени прогнози, което може да доведе до допълнителен натиск върху публичните финанси.
Средносрочни рискове: данъци и разходни съкращения
„В средносрочен план бюджетът ще изисква увеличение на данъците и драстично намаление на разходите“, коментира Христов.
Според него възможността за започване на фискална консолидация тази година е пропусната, което ще доведе до по-драстични мерки в бъдеще.
Скептицизъм за влизането в еврозоната
Христов е скептичен, че България ще получи положителна оценка в конвергентния доклад за еврото.
„Всеки критерий за членство в еврозоната трябва да бъде изпълнен на устойчива база. Ние от 2018-а година никога не сме изпълнявали инфлационния критерий. Много трудно ще получим оценка, че той се изпълнява устойчиво. Освен това, бюджетът също видимо не е устойчив“, посочи той.
Заключението му е, че при сегашните бюджетни политики и инфлационен натиск, влизането на България в еврозоната остава несигурно.