Работата на журналистите от по-малките медии в България остава предизвикателна, се посочва в годишния доклад на Съвета на Европа, представен в Брюксел. Според документа регионалните журналисти в България, Унгария и Сърбия се сблъскват с по-големи трудности в сравнение с колегите си от националните медии.
Основните проблеми включват ниско заплащане, затруднен достъп до информация от институциите и липса на адекватна защита.
Шпионски натиск и посегателства срещу журналисти
Докладът акцентира върху трансграничните заплахи срещу разследващи журналисти и дава пример със случая на Христо Грозев. Според разкритията на лондонската прокуратура българският журналист е бил мишена на руска шпионска мрежа. Грозев, който е част от разследващата платформа Bellingcat, стана известен с работата си по отравянето с „Новичок“ в Солсбъри през 2018 г. и разследванията за руската опозиция.
Препоръки към държавите и институциите
Докладът съдържа конкретни препоръки към Съвета на Европа, Европейската комисия и държавите-членки. Сред тях са:
- Повече защита за журналистите – създаване на специализирани звена в правоохранителната система, които да разследват нападения срещу журналисти.
- Независимост на обществените медии – осигуряване на адекватно финансиране и защита от политическа намеса.
- Санкции срещу държави, нарушаващи свободата на медиите – очакване към ЕК да предприема наказателни процедури срещу държави от ЕС, които не прилагат европейските стандарти.
- Противодействие на дезинформацията – подкрепа за проверителите на факти и независимата журналистика.
Нарастваща враждебност към медиите и заплахи от ИИ-създадена дезинформация
Документът отчита враждебността на нелиберални и популистки партии към журналистите и нарастващата им намеса в редакционната независимост чрез законодателни промени, смени в собствеността и финансов натиск.
Специално внимание се обръща и на засичането на дезинформация, генерирана от изкуствен интелект, което поставя нови предизвикателства пред медиите.