„Не е изненада изборът на кандидат, предложен от управляващото мнозинство, каквото и да е то в момента, което изглежда плаващо на моменти.“
Това коментира Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията по повод избора на новия конституционен съдия Орлин Колев.
„Със сигурност целият дебат стана жертва на скорошните събития“ (влизането на „Величие“ в парламента с решение на КС – бел. ред.), смята той.
Според него, в сравнение с предишния избор на конституционни съдии, настоящият представлява поне леко подобрение, тъй като избраната фигура изглежда по-слабо политизирана, особено в сравнение с кандидати като Десислава Атанасова.
„Конституционният съд, за добро или за лошо, е политизирана институция и много често решенията му следват определена политическа конюнктура в зависимост от състава му“
коментира Марков в предаването „Преди всички“.
Димитър Марков изрази оптимизъм по отношение на прозрачността при избора на важни публични фигури. Според него дори когато изходът от изслушванията е предизвестен, самото им провеждане все пак дава на обществото известна удовлетвореност, тъй като осигурява видимост и достъп до позициите и поведението на кандидатите.
Той подчерта, че изслушванията са единствената възможност хората директно да чуят как мисли и се изразява човек, чиято роля ще бъде значима през следващите години.
Марков също така отбеляза, че атаките срещу Йонко Грозев са били насочени лично срещу него и вижда в това част от по-широка тенденция на дискредитиране на международни институции, като Европейския съд по правата на човека. Тази реторика, по думите му, не е нова и има своите корени в българския политически живот още отпреди мандата на Доналд Тръмп.
Относно попълването на състава на Висшия съдебен съвет, Марков беше категоричен, че сроковете, заложени със законовите промени, още от самото начало са били нереалистични. Той изрази съмнение, че Народното събрание и съдебната власт ще успеят да ги спазят, тъй като липсва реален механизъм – юридически или морален – който да ги задължи да изпълнят задълженията си.
„Сроковете, заложени с промените, още със самото им залагане бяха нереалистични. Не мисля, че както НС, така и съдебната власт ще са в състояние за спазят тези срокове. Няма сила – нито юридическа, нито морална, която да накара НС да си изпълни правомощията. Скоро ще направим 1 година без омбудсман и в случая не говорим за изтекъл мандат. Говорим за институция, която няма ръководство. Основна правозащитна институция, призвана да бъде коректив на властта.“
Марков допусна, че изборът на омбудсман не е приоритет за депутатите и се бави, защото се чака решението на КС по т.нар. домова книга.