Политическият завой на САЩ към Русия, започнал по време на управлението на Доналд Тръмп, както и по-слабото ангажиране със съюзническите структури като НАТО, задълбочават съмненията сред европейските и азиатските партньори на Вашингтон. Това кара редица държави да обмислят изграждането на собствени ядрени сили или алтернативни схеми за ядрено възпиране, съобщава Financial Times.
Сред страните, в които се водят активни дискусии по темата, са Германия, Полша, Южна Корея и Япония.
Европа търси алтернатива на американския ядрен чадър
Според изданието, в рамките на НАТО все по-често се говори за необходимост от „европейски ядрен чадър“, който да гарантира сигурността на континента независимо от политическите колебания във Вашингтон.
FT припомня думите на бившия британски министър на отбраната Денис Хийли:
„Възпирането на руснаците изисква 5% реална сила, а успокояването на европейците – 95% увереност.“
Германия е сред страните, в които ядрената тема придобива все по-голямо политическо значение. Лидерът на ХДС и вероятен бъдещ канцлер Фридрих Мерц вече предложи да се водят преговори с Франция и Обединеното кралство за разширяване на техния ядрен чадър върху Германия. Засега обаче Берлин остава ангажиран със сигурността, гарантирана от САЩ.
Полша също търси алтернативи. Премиерът Доналд Туск повдигна въпроса за национална ядрена програма, макар че президентът Анджей Дуда и представители на отбранителната индустрия подчертават, че подобна инициатива би изисквала десетилетия и сериозни ресурси. Като по-реалистичен вариант се разглежда разполагането на американски ядрени оръжия на полска територия.
Азия също не крие притесненията си
В Южна Корея загрижеността расте както заради ядрения напредък на Северна Корея, така и поради по-непредсказуемия ангажимент на САЩ при евентуален конфликт. Според Ли Санг-син от Корейския институт за национално обединение, обществената подкрепа за национална ядрена програма нараства осезаемо.
Южна Корея вече разполага с технологични възможности за производство на плутоний и уран, което я поставя сред потенциалните ядрени сили, ако реши да излезе от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО).
Япония, макар и исторически чувствителна към темата за ядрените оръжия заради атомните бомбардировки от Втората световна война, все по-често влиза в предпазливи дискусии по темата. Според FT, някои политици вече проучват възможността за присъединяване към европейски или натовски ядрени механизми за възпиране. Япония разполага с 8,6 тона плутоний, което теоретично би позволило създаването на няколко хиляди ядрени бойни глави, въпреки ангажимента ѝ към ДНЯО.
Разпад на глобалния ядрен ред?
Според анализа, ако ДНЯО загуби валидността си поради липса на доверие и гаранции, броят на ядрените сили по света може да нарасне до 15–25 държави, което би увеличило рискa от глобална ядрена ескалация.
Към момента, официалните ядрени държави според ДНЯО са САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания. Въпреки това, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея също притежават ядрени оръжия, като Пхенян е единствената страна, която официално се е оттеглила от договора.
Франция и Великобритания – ядрените сили, които може да станат „ядерен стълб на Европа“
Френският президент Еманюел Макрон вече е отправил покана към съюзниците да участват в учения по ядрено възпиране, а възможността за разполагане на френски ядрени оръжия в други европейски държави е на дневен ред. Подобна стъпка може да доведе до нов модел на стратегическа отбрана в Европа, извън досегашната зависимост от САЩ.
Франция разполага с приблизително 290 ядрени бойни глави, а Великобритания – с около 225 ракети Trident, разработени в сътрудничество със САЩ.
Тръмп: По-малко ядрени оръжия, но с Русия и Китай
В същото време Доналд Тръмп, който отново активно присъства в политическото пространство, вече загатна, че би потърсил споразумения с Русия и Китай за намаляване на ядрените арсенали. Според данни на SIPRI, около 90% от ядреното въоръжение в света е съсредоточено в САЩ и Русия.