След няколко дни интензивни преговори в Саудитска Арабия на 25 март – проведени поотделно със Съединените щати, Украйна и Русия – Вашингтон обяви, че двете воюващи страни са се съгласили да гарантират безопасност на корабоплаването в Черно море, да се въздържат от употреба на сила и да не използват търговски кораби за военни цели.
Макар на пръв поглед това да изглежда като крачка към деескалация, редица международни наблюдатели смятат, че споразумението е в полза на Москва.
„Русия печели от всяка гледна точка“, заявява политологът Патрик Мартен-Жени пред „Франс 24“.
„Черно море вече е под контрола на Украйна, така че при прекратяване на огъня – дори временно – Русия запазва стратегически активи, без да ги губи напълно.“
Според анализи на Института „Монтен“, Киев е успял да нанесе тежки поражения на руския флот, унищожавайки близо 30% от военноморския капацитет на Москва в региона за няколко месеца през 2024 г. В този контекст, споразумението за ненападение ограничава един от малкото оставащи военни лостове на Украйна, смята проф. Алесио Паталано от Кралския колеж в Лондон.
Запорожката АЕЦ – следващият фронт
Една от най-спорните точки в разговорите между САЩ, Русия и Украйна остава съдбата на Запорожката атомна електроцентрала, която е под руски контрол още от началото на войната. По време на разговор с украинския президент Зеленски на 20 март, Доналд Тръмп е предложил американска администрация да поеме управлението на ядрените съоръжения на Украйна – включително и в Запорожие.
Украйна отхвърли предложението:
„Всичко това принадлежи на нашата държава“, категорично заяви Зеленски.
„Готови сме да чуем идеи за модернизация и инвестиции, но не и за поемане на контрол.“
Русия също обяви, че няма намерение да предава електроцентралата. Според руското външно министерство, прехвърляне на Запорожие на Украйна или друга държава е „невъзможно“.
Москва поставя условия – и печели време
Макар да е част от договореностите за Черно море, Русия обвърза изпълнението им с конкретни икономически отстъпки. Москва настоява за:
- Облекчаване на санкциите срещу руските банки, свързани със селскостопански продукти и торове;
- Възстановяване на достъпа на Русия до международната платежна система SWIFT;
- Подобряване на морското застраховане и достъпа до пристанища.
Според анализаторите, това е поредната стъпка от страна на Кремъл за печелене на време и възстановяване на икономически позиции, без реално да се ангажира с траен мир.
„Путин иска условно прекратяване на огъня, за да договори всичко в своя полза“, смята Мартен-Жени.
„Русия използва възможността, за да отвори икономиката си и да върне контрола над стратегически активи.“
САЩ от своя страна изглеждат склонни на компромис. Според изявление на Белия дом от 25 март, Вашингтон ще „съдейства за възстановяване на достъпа на Русия до световния пазар за селскостопански стоки и торове“.
Тази позиция обаче не се споделя напълно от Европейския съюз, където отмяната на ограниченията върху SWIFT може да се случи само с единодушие между всички 27 държави членки.
Представител на френското президентство коментира:
„Няма европейски санкции върху руските селскостопански продукти. Руснаците просто използват възможността да изтъргуват частичен напредък срещу облекчения.“